тогава живееш със светлата мисъл,
че твоят живот е изпълнен със смисъл!”
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
„Когато сред хората спящи будуваш… тогава живееш със светлата мисъл, че твоят живот е изпълнен със смисъл!” Тези няколко реда изплуват в съзнанието ми днес, на 1-ви ноември! Един от безспорно най- българските празници – редом с 3-ти март и 24-ти май. Празник на просвещението и просветителите! Празник на народните будители! „Будител” – замисляли ли сте се какво всъщност означава тази седембуквена дума? В тълковния речник срещу нея е изписано „човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната ни история, правилна употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух”. Веднага след като прочетох това в съзнанието ми изплуваха образите на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Петър Берон, Георги Раковски, Добри Чинтулов, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов – хората, чийто имена звънят като камбанен звън в нашата история. Нашите народни будители! На празник като днешния неминуемо обръщаме поглед към миналото, към светлите личности от историята, за да склоним глава пред святото им дело! Можем да се учим от тях, да следваме примера им, да се гордеем, но не можем да живеем в миналото. И тук идва въпросът: Има ли днес, в двадесет и първи век, хора, които можем да наречем будители? Има ги и днес, разбира се! Те носят искрици от духа на предците ни, разпалват я и я даряват на света. Те всеки ден се борят за запазване и обогатяване на духовните и културни ценности на народна ни. Те – днешните будители са хора, отдадени на професията си, хора с достойнство и отговорност, хора, даващи на обществото ни тласък да върви напред. Прекланям се пред делото на писателите, които овладели изкуството да рисуват с богатата палитра на словото са оставили и оставят безсмъртна следа чрез своите творби, герои и персонажи. Покланям се и пред музикантите, артистите и творците, които сътворявайки изкуство, превръщат поредния концерт, постановка или изложба в истински празник за душите! А също и пред историците, хората, които неуморно ни напомнят от къде идваме и, че само над стабилни и здрави основи се гради бъдеще! Те всички заслужават уважение! За мен обаче съвременните будители са хората, които „създават човеци” – българските учители! Те всекидневно, всеотдайно и неуморно изграждат духовната крепост на знанието и ни помагат да вървим по пътя, по който сме тръгнали, за да станем истински пълноценни хора. Принудени са да преподават в овехтели класни стаи и без почти никакви нагледни материали, но въпреки всичко го правят с жар и всеотдайност. Защото какво значение има, че географската карта е избеляла, след като върху нея с пръст чертаем пътя на мечтите си? Какво значение има на колко години са епруветките и колбите, в които правим експериментите в часовете по химия, след като повече от 20 чифта грейнали очи гледат с интерес случващото се в тях? Какво значение има и това в какъв цвят са боядисани стените в стаите (и кога за последно са боядисвани), след като учителите умеят да изпълват същите тези класни стаи с присъствието си, да ни пренасят в необхватния свят на литературата, да ни потапят в подредения свят на математика, да ни разкриват вълшебния свят на науката и пъстрия – на изкуствата… Да бъдеш учител е призвание! А да можеш да разкриваш нови хоризонти, да даряваш светлина, подкрепа, посока и цел – подвиг! В живота на всеки от нас има поне двама учители, оставили ярка следа, дали много повече от поредната оценка за срока и допринесли за изграждането ни като личности! Първият е учителят, който запалва искрата! Може да преподава по литература, история, чужд език, химия или музика… всъщност това няма значение. По- важното е, че точно този Човек преподава предмета си с жар и отдаденост, които разпалват в сърцата любов към тази област на изкуството или науката. Този учител вдъхновява! Показва кои са големите цели, към които да се стремим и ни помага да ги достигнем. А веднъж открили „своето място” можем да се развиваме, да се стремим, да постигаме успехи. Вторият учител, греещ в спомените е този подал ръка в труден момент. Тук фокусът пада и на същинския образ на добрия учител - да бъде преди всичко Човек и давайки личен пример да научи на човечност своите възпитаници. Този учител вдъхва доверие, подкрепя, насърчава, съветва… и преподава, освен отредените по учебен план уроци и онези най - истинските – житейски! Деятелите на българщината отвъд пределите на родината, също с гордост могат да се нарекат Днешни будители. Там, някъде в чуждата земя, където животът далеч не е лесен, има хора, които преодолявайки не малко трудности с достойнство и възрожденски плам съхранява националната идентичност, организират български неделни училища, фолклорни събития, певчески и танцови школи, канят български писатели, музиканти, певци, ансамбли, провеждат курсове по български език, издават български вестници и списания, запазват всяка разгоряла се искрица българщина. Без значение къде се намират по света, те носят България в сърцата си. Като спомен! С обич й наричат успехите си, гордеят се, че са наследници на славни родове, помнят миналото и традициите, а сърцата им туптят в ритъма на ръченицата. Те разгарят в себе си и в наследниците си пламъка на българското. И се връщат в Родината, та макар понякога и само в мислите и спомените си. А тяхната отплата са препълнените салони, интересът на чужденците към родното и българското и безценното – грейналите очи на малките българчета, живеещи в чужбина, които пеят патриотични български песни! Това са те – героите на съвременна България! Днешните будители! Тях ще ги познаете лесно – по погледа и по чистата българска реч, по милеенето по родното и значимото. За тях всичко което правят не е подвиг, не привличат вниманието на журналисти и медии, ала техните имена са изписани със златни букви в сърцата ни, защото те са последната искрица съхраняваща историята и градяща бъдеще! Днес е първи ноември! Нека сведем глави пред святото дело на народните будители, допринесли за развитието на родината ни! Ала нека назовем и имената на днешните, съвременни български будители! Те заслужават нашата признателност и благодарност, защото без тях светът наистина няма да бъде същият! Съвременни будители, благодаря Ви, че Ви има! Бъдете светлината от която всички така силно се нуждаем! Обогатявайте и опазвайте българската духовност и все така всеотдайно насърчавайте копнежа по нови хоризонти! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! Ани ~ The World of Annie ~
2 Comments
Христина Томева
1/11/2015 01:32:05 am
Поздравления, Ани! Много истинско и трогателно!
Reply
Вяра
1/11/2015 12:00:38 pm
Думите не стигат, сълзите преливат! Поздравления, мило момиче! Всяка твоя дума докосва сърцето!!! Пиши!
Reply
Leave a Reply. |
."С вдъхновението, духът не знае граници" - древноиндийска мъдрост Archives
November 2018
Categories
All
|