Стиховете й възпяват красотата на България, поезията й докосва, стопля, напомня и ни връща… у дома. Тя е Ивелина Никова, счетоводител по професия и поет по душа. Наричат я с много имена и те всички и прилягат. Настоява да разговаряме „на ти“ и е толкова земна. Пише в рими и тъче със златна нишка, докосваща човешките сърца. Открита, сърцата и вдъхновяваща! Днес, в Световния ден на поезията се запознайте с Ивелина Никова, която в едно неподправено интервю, разказва за себе си, стиховете, любовта към България и новите проекти.
Здравейте, госпожо Никова, моля представете ни се!
Здравейте, приятно ми е, моля нека е на „ти“. Аз съм просто Ивелина. Онези, които ме познават, знаят, че не обичам много да говоря за себе си и предпочитам стиховете ми да свършат това. Наричат ме с много имена: Дъщеря на пеперуди; Пепеляшка; Усмивка в бетон; Слънчице; Алтъна… Оказва се, че „нямам име“, но затова пък имам много лица.
Здравейте, приятно ми е, моля нека е на „ти“. Аз съм просто Ивелина. Онези, които ме познават, знаят, че не обичам много да говоря за себе си и предпочитам стиховете ми да свършат това. Наричат ме с много имена: Дъщеря на пеперуди; Пепеляшка; Усмивка в бетон; Слънчице; Алтъна… Оказва се, че „нямам име“, но затова пък имам много лица.
По професия си счетоводител, как постигаш баланс между рационалната и точна професия и лириката? И има ли всъщност поезия в числата и числа в поезията?
Да, по професия съм счетоводител. Отстрани това странно съчетание на сметки и рими вероятно изглежда трудно и дори невъзможно, но всички знаем в какви времена живеем и поради тази причина приятелството ми с цифрите е моята гаранция за сигурност и баланс в живота. Не смятам, че съществува поезия в числата и въобще в точните науки. Малкото свободно време ме мобилизира, за да бъда и добра домакиня, и подкрепяща майка, без всички ангажименти да ми пречат на писането на стихове – когато човек носи в себе си това огънче, главата не пита кога да се родят поредните рими, а ръцете сами се освобождават от всичко друго, за да драснат словата…
Какво разгоря в теб това огънче на поезията, за което говориш?
Честичко ме наричат и „момичето с тъжните очи“. Именно тъгата отключи творческата искра в мен. Аз обаче всеки ден се опитвам да превръщам тази тъга в нещо стойностно или, както обичам да казвам – в капка мед, за да лекувам рани. Може да звучи много познато и тривиално, но мен ме души за гърлото една протегната за жълти стотинки ръка; горчи ми, когато виждам как майки дърпат децата си от витрините и все още не мога да свикна с вида на изгубилите надежда очи на възрастните…
А какво те вдъхновява?
Най- силно ме вдъхновяват красотата на България и топлината на човешките взаимоотношения. Но импулс за писане мога да получа възхищавайки се на залеза или на капчици роса по една цъфнала маргаритка.
Каква е ролята на поезията в нашето сложно и забързано съвремие?
Стойностната поезия, както казва Венцеслав Константинов - „Изтрайва няколко вечности“. Тя притежава способността да вълнува предизвиква размисли и възпитава младото поколение.
Да, по професия съм счетоводител. Отстрани това странно съчетание на сметки и рими вероятно изглежда трудно и дори невъзможно, но всички знаем в какви времена живеем и поради тази причина приятелството ми с цифрите е моята гаранция за сигурност и баланс в живота. Не смятам, че съществува поезия в числата и въобще в точните науки. Малкото свободно време ме мобилизира, за да бъда и добра домакиня, и подкрепяща майка, без всички ангажименти да ми пречат на писането на стихове – когато човек носи в себе си това огънче, главата не пита кога да се родят поредните рими, а ръцете сами се освобождават от всичко друго, за да драснат словата…
Какво разгоря в теб това огънче на поезията, за което говориш?
Честичко ме наричат и „момичето с тъжните очи“. Именно тъгата отключи творческата искра в мен. Аз обаче всеки ден се опитвам да превръщам тази тъга в нещо стойностно или, както обичам да казвам – в капка мед, за да лекувам рани. Може да звучи много познато и тривиално, но мен ме души за гърлото една протегната за жълти стотинки ръка; горчи ми, когато виждам как майки дърпат децата си от витрините и все още не мога да свикна с вида на изгубилите надежда очи на възрастните…
А какво те вдъхновява?
Най- силно ме вдъхновяват красотата на България и топлината на човешките взаимоотношения. Но импулс за писане мога да получа възхищавайки се на залеза или на капчици роса по една цъфнала маргаритка.
Каква е ролята на поезията в нашето сложно и забързано съвремие?
Стойностната поезия, както казва Венцеслав Константинов - „Изтрайва няколко вечности“. Тя притежава способността да вълнува предизвиква размисли и възпитава младото поколение.
Трудно ли е да бъдеш творец в България?
Творците винаги са били генератори на новото, красивото или полезното за обществото. Поетите (както всички творци) не са по- различни от своите събратя – всеки, докоснал се до магията на думите, които може да подреди в стихове, се стреми да изрази духа на своето време, да подтикне към хармония и съвършенство, да „извлече“ от нас най- доброто и да ни даде вяра, че ненапразно сме дошли на този свят. В този смисъл, не мисля, че е трудно да твориш в България.
Темата за родното, родовите ценности и символи е богато наситила твоите стихове? Как би представила с няколко думи на читателите своята стихосбирка „България в сърцето ми“?
Цялата си любов към родината съм събрала в стихосбирката си „България в сърцето ми“. В днешното бездуховно време, смея да твърдя, че все повече имаме нужда от завръщане към родовите си корени. Ще ми се всеки да намери своя си повод да се гордее, че е българин и да работи за благото на родината. Ето защо тази книга съдържа стихове, посветени на български градове и на бележити българи, преразказани в стихове легенди и възпети природни забележителности.
Творците винаги са били генератори на новото, красивото или полезното за обществото. Поетите (както всички творци) не са по- различни от своите събратя – всеки, докоснал се до магията на думите, които може да подреди в стихове, се стреми да изрази духа на своето време, да подтикне към хармония и съвършенство, да „извлече“ от нас най- доброто и да ни даде вяра, че ненапразно сме дошли на този свят. В този смисъл, не мисля, че е трудно да твориш в България.
Темата за родното, родовите ценности и символи е богато наситила твоите стихове? Как би представила с няколко думи на читателите своята стихосбирка „България в сърцето ми“?
Цялата си любов към родината съм събрала в стихосбирката си „България в сърцето ми“. В днешното бездуховно време, смея да твърдя, че все повече имаме нужда от завръщане към родовите си корени. Ще ми се всеки да намери своя си повод да се гордее, че е българин и да работи за благото на родината. Ето защо тази книга съдържа стихове, посветени на български градове и на бележити българи, преразказани в стихове легенди и възпети природни забележителности.
Неотдавна от печат излезе повестта „Алтъна“. Тя естествено продължение на стихотворението „Алтъна разказва“ ли е ?
„Алтъна разказва“ се нарича едно от стихотворенията ми, включено във втората ми стихосбирка „България в сърцето ми“. След като го публикувах в социалната мрежа получих различни предложения, между които например да превърна стиховете в роман, песен или филм. Тогава реших да опитам да създам повест. Имам и други планове за „Алтъна“, но бъдещето ще пожелае дали ще намеря сили и съмишленици за нещо по- голямо…
Беше ли предизвикателство написването на „Алтъна“? Труден ли е скокът от поезията към прозата?
„Алтъна“ беше предизвикателство за мен, първата ми стъпка в прозата. Учих се в движение, защото прозата си има своите правила и изисквания. Опитах се да дам отговори на вечни теми – какво е да имаме различна религия, можем ли да бъдем винаги добри, правят ли ни различни физическите белези и можем ли въпреки всичко да живеем заедно.
Сънуваш ли в рими?
Не все още не ми се е случвало да усетя тази магия.
А посвещаваш ли на някого редовете си?
Рядко го правя, но да случвало се е да посвещавам творби на близките си и на свои приятелки.
Има ли ярък детски спомен, който да си вплела в стиховете си?
В спомените ми живее една възрастна жена, която прави вкусна вита баница – моята баба. В нейна памет се роди стихотворението „Бабината баница“. За съжаление все още не съм се научила да точа тънките кори с любов като нея.
А за какво не ти остава време?
Не ми остава време да скучая и да мисля негативно.
И като за финал – кой твой стих би подарила на читателите?
Благодаря за поканата, честта и удоволствието да бъда твой гост! Желая ти успех във всички начинания и много нови читатели!
„Алтъна разказва“ се нарича едно от стихотворенията ми, включено във втората ми стихосбирка „България в сърцето ми“. След като го публикувах в социалната мрежа получих различни предложения, между които например да превърна стиховете в роман, песен или филм. Тогава реших да опитам да създам повест. Имам и други планове за „Алтъна“, но бъдещето ще пожелае дали ще намеря сили и съмишленици за нещо по- голямо…
Беше ли предизвикателство написването на „Алтъна“? Труден ли е скокът от поезията към прозата?
„Алтъна“ беше предизвикателство за мен, първата ми стъпка в прозата. Учих се в движение, защото прозата си има своите правила и изисквания. Опитах се да дам отговори на вечни теми – какво е да имаме различна религия, можем ли да бъдем винаги добри, правят ли ни различни физическите белези и можем ли въпреки всичко да живеем заедно.
Сънуваш ли в рими?
Не все още не ми се е случвало да усетя тази магия.
А посвещаваш ли на някого редовете си?
Рядко го правя, но да случвало се е да посвещавам творби на близките си и на свои приятелки.
Има ли ярък детски спомен, който да си вплела в стиховете си?
В спомените ми живее една възрастна жена, която прави вкусна вита баница – моята баба. В нейна памет се роди стихотворението „Бабината баница“. За съжаление все още не съм се научила да точа тънките кори с любов като нея.
А за какво не ти остава време?
Не ми остава време да скучая и да мисля негативно.
И като за финал – кой твой стих би подарила на читателите?
Благодаря за поканата, честта и удоволствието да бъда твой гост! Желая ти успех във всички начинания и много нови читатели!
Молитва за България
О, Боже, опази от зло България
от робски мрак и майчини сълзи,
от земетръс, порои и пожари,
от блясък на предателски ками!
Пази на Рила езерата, Боже,
на Добруджата златна песента,
на Казанлъка розовото ложе,
в Родопи – на Орфея любовта!
Със устни, Боже, Тракия целувай,
камбаните и наш`те писмена
а после синята мечта на Дунав
и шипченските орлови гнезда!
Със сила и блага дари народа,
платил с кръвта си святата земя
България да стигне пак възхода
и да застане гордо пред света!
О, Боже, опази от зло България
от робски мрак и майчини сълзи,
от земетръс, порои и пожари,
от блясък на предателски ками!
Пази на Рила езерата, Боже,
на Добруджата златна песента,
на Казанлъка розовото ложе,
в Родопи – на Орфея любовта!
Със устни, Боже, Тракия целувай,
камбаните и наш`те писмена
а после синята мечта на Дунав
и шипченските орлови гнезда!
Със сила и блага дари народа,
платил с кръвта си святата земя
България да стигне пак възхода
и да застане гордо пред света!
снимки: личен архив
стихове: Ив. Никова
интервю: Ани
~The World of Annie~
стихове: Ив. Никова
интервю: Ани
~The World of Annie~