Септември прибра в овехтелия си куфар слънчевите поля със слънчогледи и огнени макове; уханието на последните обрани, презрели смокини; песните на щурците; босите стъпки по брега; приказните изгреви… и залези; трептящите светулки; букетчетата теменужени ухания. Събра в стъкленици последните парченца лято – очакванията и вълненията, с които бе наситен юни; изгревите, емоциите и топлината на юли; сбъднатите мечти и порастването на август и ги нареди грижовно по полиците „Спомени”
Докато той се приготвяше птиците отлетяха, близките ни пръснати по света и прибиращи се през летните месеци – също; плажовете опустяха, водата стана по- хладна, утрините – също.
Септември си тръгна. стъпва бавно по мокрите павета… с тежкия куфар, с коси от узрели жита и слънце на ревера. Тръгна си и взе лятото със себе си. Едно наистина неповторимо лято - вълнуващо, наситено с приключения, сбъднати мечти, нови приятели и хиляди пропътувани километри!!!
Докато той се приготвяше птиците отлетяха, близките ни пръснати по света и прибиращи се през летните месеци – също; плажовете опустяха, водата стана по- хладна, утрините – също.
Септември си тръгна. стъпва бавно по мокрите павета… с тежкия куфар, с коси от узрели жита и слънце на ревера. Тръгна си и взе лятото със себе си. Едно наистина неповторимо лято - вълнуващо, наситено с приключения, сбъднати мечти, нови приятели и хиляди пропътувани километри!!!
Дойде октомври. А с него и есента. Пъстра, красива и тиха. Топлата й въздиша, разтвори сърцата на хризантемите. Зеленият цвят в природата стана все по- рядък и отстъпи на многобройните нюанси на кафявото, оранжевото и жълтото. Из под стъпките, зашумоляха първите паднали, пъстро обагрени листа. Шепа кестени, замениха морските камъчета, доскоро стоящи в джоба ми. Ябълките станаха по- сочни, дюлите – тръпчиви, а един забравен кехлибарен гердан е окичил асмата в двора. Студеният полъх се усеща в утрините. Вадим топлите дрехи и истински се радваме на всеки слънчев лъч, проправил си път през златото по клоните на дърветата. В сърцата си пък носим сладки, слънчеви спомени! И все по- често говорим за чаша топъл чай. А още по- добре когато чашите са две. Споделени!
И отново все по- често вали! Поройно и напоително!
Но няма значение, защото мрачното време означава кухня пълна с уют. Облак от брашно, купичка захар, каничка мляко, последните за сезона малини, няколко парченца шоколад и пакетче канела.
Всъщност ароматите и вкусовете на есента са безбройни. Сладки и богати. Някой някъде пече кестени. И ухае… целият квартал. Другаде се прави сладко от дюли. Или пък сладкиш с орехи. Може и печена тиква. Бурканите се пълнят със сладко… и спомени!
Есента започва с първото паднало листо, с първата събота, в която у дома започне да ухае на канелени сладки, с първите затворени в стъклени бурканчета плодове!!!
И отново все по- често вали! Поройно и напоително!
Но няма значение, защото мрачното време означава кухня пълна с уют. Облак от брашно, купичка захар, каничка мляко, последните за сезона малини, няколко парченца шоколад и пакетче канела.
Всъщност ароматите и вкусовете на есента са безбройни. Сладки и богати. Някой някъде пече кестени. И ухае… целият квартал. Другаде се прави сладко от дюли. Или пък сладкиш с орехи. Може и печена тиква. Бурканите се пълнят със сладко… и спомени!
Есента започва с първото паднало листо, с първата събота, в която у дома започне да ухае на канелени сладки, с първите затворени в стъклени бурканчета плодове!!!
Есента е тук! Насладете й се! Нека всяка капчица дъжд бъде миг щастие, всяко есенно обагрено листо – нечия усмивка, всеки слънчев лъч – спомен за лятото!
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~