„Втората надясно и после направо до сутринта“
Така Питър разказа на Уенди, че се стигало до Нийделандия.
Така Питър разказа на Уенди, че се стигало до Нийделандия.
Познавате Питър Пан, нали? Той е онова момче, което може да лети, не иска да порасне, идва от Нийделандия (Небивалата земя, на английски- Neverland <Невърленд>), губи си сянката, облечено е в дрехи от листа и си има малка фея.
Неговата история е вълшебна – в нея има пирати и съкровища, остров и феи. Има още много смели деца, много приключения и един крокодил.
След като споменах Питър, ако познавате него, то много вероятно е да познавате и Уенди, нейните братчета – Майкъл и Джон и техните родители – господин и госпожа Дарлинг. О, разбира се и бавачката Нана…. така де, домашният любимец на семейство Дарлинг – куче, порода нюфаундленд.
Книгата на Джеймс Матю Бари е любима на поколения (някои, от които вече пораснали) деца, но истината е че мненията за разказаната история са противоречиви – едни харесват момчето, което може да лети, вярват в чудеса и понякога се оглеждат за сянката му, други пък намират всичко това за нелепо, против са на децата да се създават илюзии за други светове и отказват да приемат образа на Питър Пан, като напорастващо дете.
Истината? Тя е някъде по средата. Всъщност всички искаме или не порастваме, но порастваме точно с Питър Пан, който ни учи да вярваме в доброто, да не се страхуваме от трудности и че съществуват чудеса.
Авторът пък отправя, чрез своята книга и посланието, че семейство е важно и човек трябва да цени дома си, защото именно това е мястото, където винаги ще може да се завърне, след дълго приключение.
Ако не сте чели Питър Пан - прочетете я. Ако сте я чели – направете го пак. Един нов прочит на класическите произведения никога не е излишен. Книгата ще Ви пренесе в детството и ще Ви научи (ако сте забравили) как се мечтае. Нима това само по себе си не е достатъчно?
Прочетете я и на децата, около Вас – може би на собствените си или внуците, на племенниците, на по- малките си братя или сестри. В края на историята е твърде вероятно да останете с различни впечатления, трудни за разбиране едни други, така и трябва да бъде. Не забравяйте – децата тепърва ще мечтаят и ще пълнят със смисъл вълшебния остров Невърленд, порасналите пък знаем, че това не е просто измислен свят, а място, което всеки от нас изгражда за себе си, чрез спомените. И въпреки това още чакаме понякога да видим сянката на Питър Пан.
Почакайте, докато пиша, нещо мина пред прозореца…
Не! Беше просто птица.
Или не беше? Не съм сигурна или не искам да бъда :)
Не! Беше просто птица.
Или не беше? Не съм сигурна или не искам да бъда :)
Кой знае – може пък и да е възможно да посетим отново онази Нийделандия, в която живее Питър Пан, трябва само да си спомним как се лети…
На 2-ри април по цял свят се отбелязва Международният ден на детската книга.
Датата е избрана, защото на нея е роден любимият на поколения писател Ханс Крисиан Андерсен.
За моята любима негова книга можете да прочетете тук - "Най - хубавите приказки са тези, които животът създава"
Датата е избрана, защото на нея е роден любимият на поколения писател Ханс Крисиан Андерсен.
За моята любима негова книга можете да прочетете тук - "Най - хубавите приказки са тези, които животът създава"
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~