Красотата, струяща от цветовете се слива с пулса на времето… и всичко е толкова вълнуващо, толкова чакано!
Времето на кукерите идва заедно с първите кокичета – гордо и храбро показали нежните си главички над снега. Изнизват се има- няма 20 дни от първия месец на годината и град Перник се превръща в център на българщината, в пазител на традициите. Именно там всяка година се провежда един от най- вълшебните фестивали – „Сурва”, по време на който се възражда приказният български обичай, свързан с митичните и дори някак чудати същества, наричани кукери.
Чауши, Сурвакари, Дервиши, Бабугери, Джамалари… Кукери... различно ги наричат в различните краища на България, по различен начин и от различни материални се изработват костюмите и маските им. Посланията, които носят обаче са едни и същи и тъкмо „Сурва” ги обединява!
Изчакват Луната да отстъпи място на Слънцето, обличат костюмите от животински кожи, връзват на кръста тежките нанизи от чанове и хлопатари, слагат на главите чудноватите, ръчноправени маски и потеглят в борбата със злите сили. Подреждат се. Маска до маска! И тръгват. Магията започва. Движат се със специфична стъпка, заиграват тежкия си танц, с вяра, че ще уплашат зимата, правейки път на пролетта и доброто. Тъпанът ги съпровожда. Чановете звънят… вдигат шум и огласят небесата. Едно мистично единство от ритъм, звук и багри.
Мощният грохот от всичките окачени на коланите им чанове отеква през планините и се слива в една мистична мелодия, за да напомни за безсмъртието на традицията.
А тя, традицията, датира от незапомнени времена, но се опазва, съхранява, обновява, обогатява… и е жива, благодарение на приемствеността предавана от векове, от поколение на поколение!
Окаже ли се човек на площада, по време на „Сурва”, посрещнат ли го биенето на тъпана и неравноделните български ритми, завъртят ли се кукерите около него като в магическа въртележка, докосне ли се до участниците, потопи ли се в атмосферата, слее ли се с нея, заиграе ли сърцето му в ритъма на чановете, включи ли се в танците, обърне ли гръб на сивото ежедневие, то и той става част от традицията! Част от цялото!!
„Лоши и страшни са, но само от вън, от вътре, из под гуглата са добри. Хора са. Добри хора, които само веднъж в годината се маскират като лоши, за да изплашат злото. И по- добре така да е, отколкото лошите хора, маскирани като добри цяла година да бродят тука!” – така казваше прабаба ми. С тези думи тя грижовно настани кукерите в сърцето ми, още когато бях съвсем малка. А те – кукерите всяка година ме призовават към градския площад на Перник, за да стана част от магията, наречена „Сурва”. Защото в жестокият януарски студ, именно кукерите са търсената и така нужна искрица топлина, с която да сгреем душите!
Това е „Сурва”. Карнавал! Пъстър и емоционален! Древен и мистичен! Стоплящ и сплотяващ! Омайващ… Наш си… български! Повод за гордост… вече повече от половин век! А най- голямото богатство на фестивала са децата, от току- що проходили, до такива в юношеска възраст, омагьосани и запленени от магията на „Сурва”. Превърнали се вече в част от вековната традиция, готови да я съхраняват и да я предадат след време на своите деца…
По дългия си път кукерския празник е събрал най- хубавото от народното ни творчество – огнени шарки, буйни ритми, мистична символика и се е превърнал в част от живото човешко наследство на България. Играта на кукерите е сред най- ярките и интересни, обгърнати в тайнственост моменти из традиционния, празничен български календар.
Кукерите… една от малкото останали неугаснали искрици българска празничност. Една традиция, която всяка година се възражда и обогатява!
Заслушайте се! Чувате ли чановете? Те са надеждата, те са силата! Кукерите са тръгнали… Ще прогонят злото и ще съпроводят доброто, защото то ни е така нужно и така търсено!
И тази година кукерите с техните огромни маски, звън от тежки чанове и високи подскоци ни го подариха… Нека съумеем да опазим искрица от него в сърцата си редом до тази на неугасващата българска традиция.
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~