Случвало ли Ви се е докато четете някоя книга да си помислите „От това ще излезе страхотен филм!”?
В последните няколко години кинопродукциите, базирани на литературни класики и съвременни романи са изключително много и са посрещани с голямо вълнение от страна на зрителите.
Именно така се заражда и CineLibri – фестивал, който обединява киноадаптации, създадени по литературни творби от различни епохи и в различни страни по света.
Тази година за четвърти път, между 10 и 24 октомври можем да се насладим на поредната селекция от филмови продукции огромна част, от които екранизирани през последните две години.
14 дни, 49 филма (40, от които с национални премиери), 13 киносалона в София и над 300 прожекции
Така изглежда кино-литературният фестивал в цифри. С думи е трудно да се опише – калейдоскоп от събития, емоции, очаквания… много киновечери и много изядени пуканки! Съвсем не случайно CineLibri е едно от най- значимите и очаквани събития в българските културни афиши.
Аз (изключително трудно) се спрях на 3 премиерни заглавия:
„Чайка” (2018, САЩ) – Пиесата на Чехов всъщност е познат сюжет, реализиран многократно под различни форми – като балетен спектакъл, опера, стотици театрални постановки и няколко филмови адаптации. Именно „Чайка” бе първият филм, с който за себе си дадох начало на Фестивала. В началото бях леко предубедена, заради факта, че познавам твърде добре сюжета, но ми беше и изключително интересно как ще изглеждат Ирина Аркадина, Константин, Борис Тригорин и Нина Заречная, в екранизация от 2018 година. Не останах разочарована! Филмът е добър, до толкова добър, че да ти се иска да го изгледаш поне още веднъж, въпреки позната история.
Другите два филма, за които имам билети са:
„Да се превърнеш в Астрид” (2018, Швеция – Дания) – Базиран на историята за любимата детска писателка Астрид Линдгрен и очакван от много нейни почитатели по цял свят. Това е и филмът, за който най-много се вълнувам от фестивалната програма.
Кадър от "Да се превърнеш в Астрид"
„Човекът, който уби Дон Кихот” (2018, Съвместна продукция) е последната (засега) кинопрожекция, на която със сигурност ще присъствам. Филмът е очакван почти две десетилетия, наричан е „режисьорска лудост”, заради всички перипетии около заснемането му, но се превръща в любим на киноценителите, още преди да излезе на голям екран. Сигурна съм, че има защо и няма да пропусна възможността да го изгледам.
Тази година между всичките 49 филма има 11 български - пет игрални и шест документални, което е наистина добро постижение. Аз преди фестивала вече съм гледала (и писала тук и тук) за два от тях - "Възвишение” (2017, България), който е един от любимите ми скоро екранизирани исторически филми и „Да се изгубиш нарочно” (2018, България), разказващ за неповторимите приключения на 3 момчета, решили да пътуват из селата в България. И двата ги препоръчвам!
В Руския културно-информационен център на 16, 17 и 18 октомври имаше „Дни на руското кино”, отново като част от CineLibri. Прожектираните филми там бяха „Таборът отива към небето” (1976, Русия), „Дворянско гнездо” (1969, Русия) и „Жесток романс” (1984, Русия), всеки от които съм гледала поне по 3 пъти до момента, но нито веднъж на кино и нямаше как да пропусна.
Общо 8 филма, това до момента е личната ми равносметка за тазгодишното издание на CineLibri.
Вниманието ми са спечелили също „Треската Феранте” (2017, Италия), „Мери Шели” (2017, САЩ- Великобритания), „Щастливият принц” (2018, Съвместна продукция), както и българският документален филм „Собствена стая… с изглед към ХХ век” (2017, България), но не мисля, че ще успея да ги изгледам. Двете седмици, в които продължава фестивалът са малко време, за да се изгледат дори половината от филмите. Всяко едно заглавие е интересно и вярвам заслужава внимание, заради което е наистина трудно да избираш. Надявам се поне част от киноадаптациите да присъстват още седмица - две в програмите на столичните кина и след приключването на Фестивала, за да можем зрителите да се насладим на възможно най- много от страхотната селекция.
И като за финал… Фокусът на CineLibri тази година е любовта във всичките й форми и измерения, оттам и мотото „Любов между редовете” и как иначе, та нали щом се срещнат киното и литературата винаги се ражда любов!
Ако все още не сте си подарили емоцията, наречена CineLibri… направете го! Остават още няколко дни до 24 октомври, а в програмата има наистина добри филми!
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~