22 март. Едно спокойно брюкселско утро без капчица дъжд. Никой не предполагаше обаче, че това което ще се случи ще бъде много по- страшно от гръмотевична буря, а сълзите ще валят по- силно дори от порой.
Атентат! Взрив на летището в Брюксел! И в метрото! Десетки убити, стотици ранени! Сърцето на Европа е разкъсано от болка!
Щях да пиша за Брюксел и преди атентатите, да му отделя едно подобаващо и заслужено място в блога си. Сега обаче напълно естествено фокусът на темата ще се измести. Пак Брюксел… но различен, не такъв какъвто го видях за първи път 48 часа преди първия взрив.
Бях в Брюксел. Получих пътуването до Столицата на Европа като награда от конкурс. Доброволно се отказах от предварителния изпит по Журналистика в Софийския университет, за да сбъдна още една съкровена мечта. Впуснах се в едно ново, незабравимо приключение и не съжалявам! По ирония на съдбата една от изтеглените теми в деня на изпита е била „Пътят към Европа”. Чудесно – не загубих нищо, имах възможността да извървя пътя до Сърцето на Европа. И всичко беше прекрасно… като сбъдната мечта!
Имам страхотни спомени от града на шоколада и дантелата, които вероятно ще опиша скоро. Истината обаче е, че все още не мога да разграничавам достатъчно добре в съзнанието си незабравимите спомени от емоциите и страха.
Наистина бях в Брюксел. Бях там и по време на атентатите, но за огромен късмет на второто брюкселско летище – Шарлероа. Бях по- рано и на същите спирки на метрото. Бях и на борда на последния излетял полет в черния 22ри март. Видях от високо димът извиващ се над сградата на летище Завентем. Усетих страха, ужаса, терора.
Усетили са го и близките ми, за които светът бавно се е рушал, заедно с излъчваните кадри по телевизията. Почти три часа са изминали от последната изпратена снимка на плюшеното ми мече и паспорт, направена малко преди атентата и първото позвъняване вече от родна земя с успокоението, че наистина всичко е наред.
След благополучното ми завръщане не малка част от моите познати казаха, че съдбата има пръст в това, а аз съм имала огромен късмет. За себе си обаче зная, че всичко случващо се отдавна не е в ръцете на съдбата, а в пръста натискащ детронатора.
Европа вече не е същата! И никога отново няма да бъде! Пристигнах за първи път в Брюксел едва 48 часа преди атентатите, разхождах се непрестанно по улиците – имаше полиция навсякъде и въпреки това атентаторите успяха да проникнат, да атакуват, да разкъсат „сърцето на Европа”.
След всичко случило се и двуполюсните емоции не малко хора ме попитаха: "Би ли се върнала отново в Брюксел?"
Знаейки, че съм видяла една съвсем малка част от него, то определено бих се върнала отново! Обикнах магазините, сградите, уличките, ресторантите, музеите… и най- вече разбира се шоколада и дантелата! Бих се върнала, загърбвайки страха и непозволявайки той да претопи незабравимите спомени, които така грижовно подреждах в сърцето си. Бих се върнала, за да изтрия и последната прашинка негативни емоции, отваряйки място за нови спомени!!!
Брюксел може би не е най- безопасното място, но и почти никое друго не е, защото за съжаление заровете вече не са в нашите ръце и отдава са хвърлени!
Вероятно пътят към сбъдването на мечтите ми отново ще ме отведе в Брюксел. А той на свой ред ще ме посрещне с типичното леко хладно и дъждовно време, аромат на гофрети, дантелено- шоколадови витрини и величествена архитектура… Зная, че ще се съвземе, макар трудно и с много болка и отново ще стане онзи прекрасен град, какъвто винаги е бил.
Зная също и че няма да се пречупи пред страха и терора, така както знамената пред сградата на Европарламента не се предават на поривите на бурните ветрове!
Атентат! Взрив на летището в Брюксел! И в метрото! Десетки убити, стотици ранени! Сърцето на Европа е разкъсано от болка!
Щях да пиша за Брюксел и преди атентатите, да му отделя едно подобаващо и заслужено място в блога си. Сега обаче напълно естествено фокусът на темата ще се измести. Пак Брюксел… но различен, не такъв какъвто го видях за първи път 48 часа преди първия взрив.
Бях в Брюксел. Получих пътуването до Столицата на Европа като награда от конкурс. Доброволно се отказах от предварителния изпит по Журналистика в Софийския университет, за да сбъдна още една съкровена мечта. Впуснах се в едно ново, незабравимо приключение и не съжалявам! По ирония на съдбата една от изтеглените теми в деня на изпита е била „Пътят към Европа”. Чудесно – не загубих нищо, имах възможността да извървя пътя до Сърцето на Европа. И всичко беше прекрасно… като сбъдната мечта!
Имам страхотни спомени от града на шоколада и дантелата, които вероятно ще опиша скоро. Истината обаче е, че все още не мога да разграничавам достатъчно добре в съзнанието си незабравимите спомени от емоциите и страха.
Наистина бях в Брюксел. Бях там и по време на атентатите, но за огромен късмет на второто брюкселско летище – Шарлероа. Бях по- рано и на същите спирки на метрото. Бях и на борда на последния излетял полет в черния 22ри март. Видях от високо димът извиващ се над сградата на летище Завентем. Усетих страха, ужаса, терора.
Усетили са го и близките ми, за които светът бавно се е рушал, заедно с излъчваните кадри по телевизията. Почти три часа са изминали от последната изпратена снимка на плюшеното ми мече и паспорт, направена малко преди атентата и първото позвъняване вече от родна земя с успокоението, че наистина всичко е наред.
След благополучното ми завръщане не малка част от моите познати казаха, че съдбата има пръст в това, а аз съм имала огромен късмет. За себе си обаче зная, че всичко случващо се отдавна не е в ръцете на съдбата, а в пръста натискащ детронатора.
Европа вече не е същата! И никога отново няма да бъде! Пристигнах за първи път в Брюксел едва 48 часа преди атентатите, разхождах се непрестанно по улиците – имаше полиция навсякъде и въпреки това атентаторите успяха да проникнат, да атакуват, да разкъсат „сърцето на Европа”.
След всичко случило се и двуполюсните емоции не малко хора ме попитаха: "Би ли се върнала отново в Брюксел?"
Знаейки, че съм видяла една съвсем малка част от него, то определено бих се върнала отново! Обикнах магазините, сградите, уличките, ресторантите, музеите… и най- вече разбира се шоколада и дантелата! Бих се върнала, загърбвайки страха и непозволявайки той да претопи незабравимите спомени, които така грижовно подреждах в сърцето си. Бих се върнала, за да изтрия и последната прашинка негативни емоции, отваряйки място за нови спомени!!!
Брюксел може би не е най- безопасното място, но и почти никое друго не е, защото за съжаление заровете вече не са в нашите ръце и отдава са хвърлени!
Вероятно пътят към сбъдването на мечтите ми отново ще ме отведе в Брюксел. А той на свой ред ще ме посрещне с типичното леко хладно и дъждовно време, аромат на гофрети, дантелено- шоколадови витрини и величествена архитектура… Зная, че ще се съвземе, макар трудно и с много болка и отново ще стане онзи прекрасен град, какъвто винаги е бил.
Зная също и че няма да се пречупи пред страха и терора, така както знамената пред сградата на Европарламента не се предават на поривите на бурните ветрове!
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~