Замисляли ли сте се кое цвете, редом със здравеца, можем да наречем най- българско?
Мушкатото, разбира се! Онова малко храстче с мъхести, зелени листа и алени или пъстри цветове, което откриваме в почти всяка българска къща. Цветето на баба!
Едва ли има някой, който хем да обича цветя, хем никога да не е отглеждал мушкато. Саксиите с това цвете се предават сякаш по наследство. Получаваш къщата от баба и дядо, а заедно с нея и котката,плодните дръвчета в двора, асмата с най- хубавото грозде… и поне една глинена стара саксия с алено мушкато. Една саксия, събрала и пренесла през годините, в аромата и цветовете си родовата традиция.
Почти няма къщен двор, перваз на прозорец, селски чардак или градски балкон, от който да не наднича кичесто мушкато. Отглеждането му наистина не е гордост във флористиката, но то цъфти така красиво и с всевъзможни цветове, че стръкчета от него се разменят непрекъснато между съседки и приятелки. Ние, българите така сме си го и нарекли, заменяйки сложното латинско име с едно далеч по просто и лесно – „мушкато“, защото „където го мушнеш, там се прихваща“ и после цъфва, а сякаш наистина грее.
Освен ново нашенско име, сме отредили на красивото цвете и трудна роля – да носи късмет на дома, в който цъфти. А дали наистина е така? Навярно да! Няма причина да не е! Но преди всичко всяка саксия с цъфнало в нея мушкато е пазител на спомени… на поне няколко поколения! И същите тези спомени се разлистват, като пожълтели страници на стар албум, когато вятърът залюлее венчелистчетата, а те изпълнят въздуха с познат аромат!
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~