Когато бях дете една от любимите ми книги беше „Цветята на малката Ида”. Историята, написана от Ханс Кристиян Андерсен бе така богато и красиво илюстрирана, че всеки път щом разлистех книгата цветята сякаш оживяваха от страниците, понасяйки се в нежен валс из стаята ми.
Цветята на Ида, цветята на баба, цветята в съседния двор… От дете обичам всички цветя! Обичам да ги снимам, толкова са вдъхновяващи! Обичам и просто да ги съзерцавам – те всички са различни, също както хората!
Момините сълзи излъчват нежност! Розите – елегантност и обич! Орхидеите са омайващо красиви, а магнолиите – истински вълшебни.
Има обаче цветята, чиито цветове и аромати винаги ще ми навяват прекрасни спомени
Като люляците например! Пораснах с аромата им, разстилащ се всяка пролет под прозореца на стаята ми.
И игликите! Те винаги ще бъдат цветята на Баба, така както слънчогледите – на мама. Защото са им любими!
Фееричните хортензии са пазители на детството ми!
Маковите полета са свобода, летни спомени и незабравими пътувания!
От маргаритките и глухарчетата пък се правят прекрасни венчета.
Лалета, особено червените, са асоциация за скъпа за мен жена, нейната градина и отново нейната… всеотдайна обич!
Божурите, всяка година обличат месец май в приказна празнична рокля.
А алените мушкати, цъфтящи в старите саксии са като наследство… от прабаба!
И ги обичам! Всичките!!!
Най- любимите ми цветя обаче са… живите! Онези, които никой не е дръзнал да откъсне. Те напомнят, за това, че не можем да притежаваме всичко. А и не трябва!
Подсещат, че така както за всяко цвете си има сезон(и), така и за всяко друго нещо си има време.
Подобно на растенията и мечтите ни имат нужда от подходяща „почва”, в която да покълнат, повече слънце, за да пораснат и вода – под формата на обич, за да разцъфнат!!!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ НОСЕЩИ ИМЕНА НА ЦВЕТЯ, КАКТО И НА ВСИЧКИ ПАЗЕЩИ В ДУШИТЕ СИ БАГРИТЕ НА ПРОЛЕТТА!
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~