„Крадецът на книги“ е базиран на едноименния роман на Маркъс Зюсак. Книгата не е нова, издадена е през 2005 година, а филмът – през 2013 година. За книгата ми е ясно – била съм твърде малка, за да спечели вниманието ми, но защо екранизацията ми е убягнала не мога да си отговоря.
Всъщност и тази вечер попаднах на филма случайно. По Btv Cinema тече „Месец на Оскарите“ и всяка вечер от 21.00 ч., на нас- зрителите се предлага различно заглавие, номинирано за Наградите.
„Крадецът на книги“ ме завладя от първите си секунди и бях сигурна, че ще ми хареса.
„Крадецът на книги“ ме завладя от първите си секунди и бях сигурна, че ще ми хареса.
Действието се развива в нацистка Германия, по времето на Втората световна война – тогава, когато екът от падналите бомби и сирените се чува много по- често от смеха на децата, а страхът е сковал сърцата на хората.
Главната героиня в тази много страшна приказка е Лизел – младо, необикновено и много смело момиче, което е изпратено да живее при осиновители. Именно с тяхна помощ и със специалната подкрепа на един таен гост, скрит в мазето на къщата им, Лизел обиква книгите и чрез тях разкрива нови светове. Силата на думите и въображението се превръщат в нейното единствено бягство от жестоката реалност и заради това тя започва да краде, своя източник на вдъхновение. Историите от откраднатите книги Лизел буквално попива, а сетне споделя с всички наоколо. Освен да разказва, вече прочетено някъде, неусетно младата героиня, следвайки една много специална заръка „Пиши…!“, започва да съчинява свои истории. Умение, което ще я съпътства през целия и живот.
„Крадецът на книги“ не разказва за смъртта и Холокоста, или поне не по онзи жесток начин, по който сме свикнали. Разказва за силата на думите и магическата им способност да опазват и осмислят живота. Като убеждение в това е и фактът, че самият разказвач във филма е именно… Смъртта. Но не онази, която познаваме от страховите романи на Тери Пратчет и от чийто образ ни побиват тръпки. Смъртта в "Крадецът на книги", противно на очакванията е далеч от кръвожадна и дори по някакъв необясним начин е милостива.
Много ми се иска, но няма да разкривам повече за филма. Самата аз не обичам да ми разказват филми, които все още не съм гледала, а и точно този трябва да се усети, затова при първа възможност, ако вече не сте – гледайте филма (или прочетете книгата).
Сюжетът е брилянтен, самата екранизация – внушителна, а историята – повече от запленяваща! В главните роли са Софи Нелис, която прави дебют в киното, като Лизел; Емили Уотсън; Джефри Ръш; Бен Шнецър; Нико Лирш; Роджър Алам, а режисьор е Брайън Персивал.
Радвам се, че запълних този пропуск и изгледах „Крадецът на книги“. Историята така ме плени, че едноименната книга, върху която е базиран филмът, се нарежда заслужено сред следващите ми книги за четене.
А накрая? „Накрая вече няма думи…“
Изгледайте или прочетете! Заслужава си!
Изгледайте или прочетете! Заслужава си!
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~