Кога за последен път сте били на летище? Кога за последен път сте следили с трепетно очакване таблото с кацащите/ излитащите полети, прегръщали сте силно за „Добре Дошъл!“ или за „Довиждане!“? Кога за последен път сте посрещали или изпращали някого? А кога за последно самите Вие сте били изпращани и посрещани?
Вчера, преди седмица, месец, година... Със сигурност неотдавна! Вероятно познавате добре "Полетите на сърцето" и сте усещали голяма част от емоциите, с които е наситен следващият текст...
Вчера, преди седмица, месец, година... Със сигурност неотдавна! Вероятно познавате добре "Полетите на сърцето" и сте усещали голяма част от емоциите, с които е наситен следващият текст...
Петък, 8 юли, Летище София, терминал 1, зала „Посрещачи“… едно от малкото места, където сълзите не са тъжни, а въздухът е натежал от очакване и пълен с щастие.
Пътите, в които съм била на това летище са толкова много, че се размиват в спомените, но затова пък всеки е вълнуващ. Стоя и очаквам! На таблото с кацащите полети, няколко реда светват в зелено почти едновременно, скоро от залата за вземане на багаж, към тази където са посрещачите, започват да излизат десетки хора:
Излиза жена на средна възраст. Прегръща силно и дълго две момичета. Радостта пълни очите й със сълзи. Баба или майка? Навярно и двете…
Излиза след нея друга жена. Очите й търсят някого. Посрещачът й е мъж над 50, скрит зад голям букет. Силна прегръдка, вероятно след дълга раздяла. Навярно съпруг и съпруга. В очите и на двамата грее щастие.
Излизат група весели 18-19годишни момичета и момчета. Няколко куфара, няколко пътни чанти, няколко раници. Много смях и шеги. Правят си селфи за спомен и тръгват в различни посоки, посрещачите им са разпръснати из залата. Навярно студенти…
Излиза младо семейство с къдрокосо малко момиченце. Детето пуска ръката на майка си и се скрива в тълпата с посрещачи. След миг е в прегръдките на двойка възрастни, вероятно баба и дядо. Сълзи от радост! Чакано щастие!!!
Излиза шумна група роднини. Посреща ги друга по- голяма и по- шумна група роднини. Много куфари и много усмивки. Смях, прегръдки, здрависвания, шеги, отново прегръдки. Няколко поколения с насълзени от вълнения очи… стичащо се по бузите щастие!
Излизат след тях още десетки съдби, десетки истории. Стотици отдавна чакани срещи, хиляди прегръдки, наситени с обич и топлина!
Лято е… Емигрантите се прибират да съберат слънчеви лъчи край морето и да надиплят спомени, които да ги топлят, когато отново заминат далеч от Родината; за да прекарат обещаното и чакано време с близките си и да се почувстват за седмица, месец или два наистина у дома!
Лястовиците отвън се редят по петолинията от жици и репетират за своето излитане.Очаква ги дълъг път. Вътре в залата на летището пък подобно на прелетните птици, хората, дошли си за лятото се подготвят за път.
Часовникът на ръката ми отмерва още около 60 минути до моя следващ полет. Вълнувам се! Скоро за пореден път ще полетя към мечтите си и в буквален, и в преносен смисъл.
Оглеждам залата, има много майки и бащи, синове и дъщери, баби и дядовци, семейства, малки деца… Има също много куфари, емоции, обещания. Всеки е намерил своето място за раздяла с близките си. Тук обаче сълзите не са от щастие и преливат от все повече очи. Сбогуванията не изглеждат като по филмите, още по- емоционални са! Хората се прегръщат, държат ръцете си, а големите куфари до тях вероятно са пълни с морски миди и пакетчета любими подправки, така като сърцата с аромат на здравец и много летни спомени.
Който е изпращал скъпи на сърцето му хора добре познава минутите преди полет. Онези, откраднати от раздялата десет, петнайсет или двайсет минути, наситени с толкова много „Обичам те“ или „Обичам Ви“, докато в мислите препускат спомени. Точно в тези минути има толкова много неща за изричане, думите напират, надпреварват се, но се препъват една в друга и често се превръщат просто в сълзи, пълнещи очите. В тези моменти емоции, болка, надежди, копнежи и обещания се преплитат в едно.
Летищата винаги са били център на емоции и територия на чувства. Едва ли на друго място могат да се съберат напрегнато очакване, облекчение, щастливи усмивки, тъжни усмивки, усмивки през сълзи, сълзи от тъга и сълзи от щастие, радост, обич, очакване, надежда! Хората се качват и слизат. Разделят и срещат. Посрещат и изпращат. Плачат и се смеят. Целуват и прегръщат. И никога не са безразлични.
А летищата са толерантни към тъга и радост, към усмивки и сълзи, защото точно те разделят и събират човешки съдби!
Понеделник, 12 септември…
Още едно мечтано пътуване е осъществено, още една мечта е сбъдната. Седя на едно от местата в дясната страна на самолета, гледайки замечтано през илюминатора. Самолетът се снижава и както всеки път търся да видя златните кубета на храм- паметник „Свети Александър Невски“. Това се превърна в някаква моя малка традиция, когато летя обратно към България. Обикновено именно най- големият храм в столицата е първото нещо ме кара да се почувствам отново у дома. А и София е така красива от високо…
… Летище София, терминал 2, зала „Посрещачи“
За двойка възрастни, прехвърлили шейсет години, минутите са сякаш твърде дълги и щедро наситени с очакване. Баба и дядо!
Забързвам стъпки… Посрещане! Прегръдки! Обич! Току- що кацнало щастие… за пореден път тази година! У дома съм…
А Вие кога за последен път бяхте на летище?
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~