"Киното не само изобразява живота, а участвайки в живота го променя” – Иля Еренбург
Киното е живот! Изкуство!!! Едно от седемте. И емоция! Всъщност центрофуга от емоции. А може би пък калейдоскоп? То хипнотизира, завърта, показва, разказва… омагьосва! Значи е магия!!! Вълшебство, което всеки преживява по свой собствен начин.
Придава различно значение на местата, които познаваме или не познаваме, на такива на които сме били или на такива, за които бленуваме и всичкото това по онзи свой вълшебен начин, както никое друго изкуство не може.
А знаете ли, че днес българското кино чества своите 101 години?
Точно така, преди 101 зими и лета на днешната дата – 13 януари е била първата публична прожекция на филма „Българан е галант” на Васил Гендов.
Точно така, преди 101 зими и лета на днешната дата – 13 януари е била първата публична прожекция на филма „Българан е галант” на Васил Гендов.
За век и цяла една година българското киноизкуство е разтворило пред ценителите едно пищно ветрило от филми, актьори, образи, персонажи, сюжети и култови реплики.
Няма (или поне не би трябвало да има) българин, който да не е гледал „Козият рог” и „Време разделно”. Едва ли има и такъв, който да не е чувал името на Невена Коканова, будещо възхищение и до днес или тези на Георги Калоянчев, Катя Паскалева, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Тодор Колев… и още много други заживели завинаги в безсмъртните си образи! Те са светини!
Сигурна съм, че можете да затананикате песента от филма „Неочаквана ваканция"?
Да, да, именно – неостаряващото „Детство мое”.
Да, да, именно – неостаряващото „Детство мое”.
От песните „Хора и улици” (от филма "Момчето си отива" 1972 г.), „Тече, всичко, тече…” (от филма "Васко да Гама от село Рупча" 1986 г.) , „Вървят ли двама” (от филма "Козият рог" 1972 г.) и "Клетва" (от филма "Вчера" 1988 г.) също знаете по няколко рефрена, нали? Всички знаем! И песните, като филмите, от които са част са се превърнали в класика!
Ами репликите? Като на шега и днес казваме „Когато говориш с мен, ще мълчиш!” и „Не съм казал, но повтарям!”, заканваме се със „Сега ще видите, кон боб яде ли”, порицаваме с „Лошо, Седларов, лошо”, смеем се с глас, подреждайки масата в очакване на гостите, щом се сетим за „Роднина, милиционер, роднина, милиционер” и стигаме до заключението, че „Тате, ще ми купи колело, ама друг път!” когато знаем, че нещо всъщност никога няма да се случи.
Ще отречете ли, че сте гледали „С деца на море” „Войната на таралежите” , „Топло”, "Дами канят”, „Опасен чар”, „Вчера” и „Сиромашко лято” поне по три пъти всеки? Не можете! Никой не може. Колкото и хубави западно- европейски и/или американски ленти да се създават, българските си ни остават любими. Може би защото са най- близки до битието, може би защото представят живота такъв какъвто е (бил), а може би и защото с именно тези филми сте пораснали и Вие, и децата Ви, а сега… (или напред във времето) и техните деца.
Не може би, точно защото са филмите на няколко поколения българи, затова са ни любими!
И защото са наши, български… истински наши!!!
И защото са наши, български… истински наши!!!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ АКТЬОРИ, СЦЕНАРИСТИ, РЕЖИСЬОРИ И НА ВСИЧКИ СТОЯЩИ ПРЕД, ЗАД И ОКОЛО КАДРИТЕ!!!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НА ВСИЧКИ ЦЕНИТЕЛИ НА КИНОИЗКУСТВОТО!!!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НА ВСИЧКИ ЦЕНИТЕЛИ НА КИНОИЗКУСТВОТО!!!
* Познахте ли от кои филми са култовите реплики, които съм използвала в статията си? А спомнихте ли си песните? В чест на празника (и благодарение на факта, че са качени в интернет пространството) поставих активни линкове към филмите и песните, споменати в статията ми. Забавните реплики пък ще Ви "отведат" към филмите от които са. Изгледайте ги отново. Заслужава си!
Всички линкове са оцветени в оранжево, кликнете на тях и им се насладете!
Всички линкове са оцветени в оранжево, кликнете на тях и им се насладете!
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~