Днешната ми публикация ще посветя на един специален проект, изработката на който беше истинско удоволствие за мен. Все по- често вплитам нишка от българския фолклор в проектите си, а тези изцяло посветени на България и родното са ми наистина любими. А сега за "героя на деня" Идеята - да събера на едно място част от традициите, обичаите, празниците и героите на България. Резултатът - един обемен албум; с корици, облечени в хартия с дизайн от шевици и декорирани с българска дантела и още по- български рози; завързан със слънчево жълта панделка, а във вътрешността си разделен на 18 богато илюстрирани тематични части. Или иначе казано... един на пръв поглед съвсем обикновен албум, но всъщност много повече, защото между страниците му живее една малка, красива, пъстра и приказна страна... нашата Родина - България! Това пък е песента, от която почерпих вдъхновение! Част от текста й цитирах върху задната корица на албума ми, като послание към получателите! :) Албумът "България" отпътува отвъд Океана, за да зарадва българските деца - "откъснатите цветя на България", по повод откриването на Новата учебна година в Българското Неделно Училище и Деня на Независимостта на България. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ! Където и да сме по света, докато носим България в сърцата си, като спомен, докато с обич й наричаме своите успехи, докато се гордеем, че сме наследници на славни родове, докато сърцата ни туптят в ритъма на ръченицата, докато помни миналото, традициите, героите, докато разгаряме и в себе си, и в наследниците ни пламъка на българското, то ще я има България и ще се връщаме при нея, та макар понякога и само в мислите и спомените си. Защото тя не е просто парче земя... тя е неспиращото да тупти сърце на един народ. Народ, които през вековете е бил ограбван и предаван от чужди и от свои, но се е възраждал - горд, силен и непримирим. Народ, които 13 века не е сменил името на държавата, която е създал и не е предал знамето си в нито една битка. Народ, чиято вяра го е съхранила в тъмните векове! Народ, които е горд с миналото си и гради достойно Бъдеще за своите деца!!! P.S. Следващите три снимки, които ще публикувам са от самото откриване на Новата учебна година в Българското Неделно Училище, Торонто. Благодаря на авторката им, че ги сподели. Благодаря й също за това, че ми позволи да ги публикувам тук. Да видиш как твоята творба е била в центъра на празника, наредена до пъстрите букети, китките здравец и звънеца, който чака да запее, допринасяйки за запазването и пресъздаването на българските традиции е наистина невероятно чувство! ~The World of Annie ~
Лятото пътувах много и не публикувах почти нищо тук, в блога си, но затова пък не съм спирала да творя и сега ще наваксам с публикациите. :) В средата на месец август имах щастието да стана част от един летен, международен, младежки лагер в Брянск (Русия), а преди това да прекарам и два незабравими дни в приказната руска столица - Москва. За прекрасните дни в Русия обаче ще разкажа в друга публикация, днешната е посветена на сувенирите или по- точно картичките, които изработих, като подаръци за децата от лагера, с които ми предстоеше да се запозная. На пазара се предлагат много и различни български сувенири - от пощенски картички и магнитчета, през мускалчета с розово масло, та до бродирани кърпички с български шевици. Всички те са прекрасни, но и някак еднотипни, а в делегация от общо седем човека - шест ученици и един ръководител със сигурност щяха и да се повтарят. Аз реших да заложа на нестандартното и да изработя сама подаръците за моите руски другарчета, с които ми престоеше да се запозная и сприятеля. По- голямата част от картичките изработих, докато бях в приказната Чехия, като минус обаче отбелязвам, че в краткия период между двете ми големи, международни пътувани (по- малко от 4 дни) забравих да снимам картичките. Усетих се доста късно, едва на третия ден от лагера, когато по- голямата част от 50те картички вече бяха подарени. Тези, които ми предстоеше да подаря обаче реших все пак да снимам. Без много светлина (даже без почти никаква; рано сутринта в 6,00 ч. кой да мисли откъде пада светлината, като нея почти я няма още, или пък как това евентуално би се отразило на настоящите снимки), без много аранжиране (да не кажа съвсем без никакво, просто не си бях сложила още шала и той си "почиваше" на леглото в стаята ни), но пък с ненапускащия ме никога ентусиазъм снимах с телефона ми, за да оставя свободно място във фотоапарата (колко съм предвидлива... понякога!). По- късно открих, че заради липса на светлина и неособено добре подбрания фон, макар телефонът ми има хубава камера, с достатъчно много мегапиксела, снимките са с ужасно качество. Но пък какво от това... нали картичките ги има (или поне част от тях!). :) Това е фолклорната серия - колоритна и пъстра, също като фолклора ни. Общо 20 на брой. Останалите 30 бяха с български пейзажи, но тях първи подарих и съответно не снимах. Русначетата останаха повече от очаровани от моите български подаръци. Интересуваха се от нашия фолклор, от носиите ни, от традициите, от танците ни. Някои от тях разказваха, че са били на почивка в България и носеха родината ни в сърцата си. На моите картички те отговориха подобаващо, като ежедневно ме отрупваха с конфети (руски бонбони), шоколадчета "Алёнка", пакетчета чай, картички и дребни руски сувенири. Прекарахме една незабравима седмица заедно. А накрая във вътрешността на моите картички, които вече им бях подарила написах адреса си, те пък напълниха няколко страници от любимия ми тефтер с техните адреси... и обещахме да си пишем! :) ❤ Международный молодёжый лагерь "Радуга - 2015" (Лагерь "Искорка", Брянск)❤ Фольклорный ансамбль "Канареечка" (Брянск, Россия) ❤; Белаы Берега (Россия) ❤ ; Северодвинск (Россия) ❤; Могилев (Беларусь) ❤ ; Гомель (Беларусь) ❤ Спасибо всем за эти 6 дней! ~The World of Annie ~
Обичам рози... розови рози! Баба има в градината си розова роза - огромна, красива, ароматна! Като малка еуфорично очаквах розовата пъпка да разцъфти и да се превърне в нежна розова феерия. Сега не пропускам да я снимам. Всяка година! Все така хубава и голяма. Розова роза избрах да "подаря" чрез картичка и на една скъпа за мен жена с голямо сърце. Няколко минути съзерцание на току- що цъфналото розово вълшебство в бабината градина и картичката вече бе готова в мислите ми. Остана и да я направя... розова... и нежна. "Специална!" - това е думата, която най- точно я описва. Получи се по- хубава от колкото си я представях. И нея ще "запазя" в графа "Любими!" Получателката на картичката пък реагира по най- чистосърдечния начин, по който някой е реагирал на моя картичка, което за пореден път ми доказа, че носи голямо сърце! Щастлива съм, защото Хора, като Нея са част от живота ми! Щастлива съм..! За финал - моето вдъхновение! Розата на Баба! ~The World of Annie ~
Забелязали ли сте, че има хора, с които времето винаги отлита бързо и неусетно, а след срещите се чувствате заредени... с положителни емоции? Картичката която ще Ви представя е за една точно такава вдъхновяваща личност. Познаваме се отдавна, но съвсем скоро открих, че между нас има много общи неща - започвайки от умалителната форма на имената ни, преминавайки през еднаквата зодия и не пропускайки силния афинитет към историята, макар при Нея да не е просто афинитет, а професия. Две седмици... толкова ни бяха необходими за да реализираме нейната идея - нашият малък град да не отстъпи по нищо на останалите европейски градове, включващите се в инициативата "Нощ на музеите". Бързо успяхме да се сработим, да избистрим сценария и да обмислим всичко до най- малкия детайл, защото те - малките неща са най- важни. На мен се падна честта да открия Нощта и една прекрасна изложба. Вечерта мина приказно, оставяйки приятни спомени в сърцето ми. Ние - двете Ане- та успяхме и да опровергаем твърдението, че когато събереш повече от един представител на зодия Лъв на едно място става страшно! :) Не стана "страшно", стана... красиво - бяла феерия и проблясващи пендари. Успяхме да реализираме първоначална идея, разказвайки една антична приказка, наситена с фолклорни мотиви! УСПЯХМЕ! Вдъхновена от шевиците по белоснежната риза, с която бях облечена на откриването и пафтите и пендарите, които носех създадох тази картичка! Добавих данетела, "шевица" и разбира се най- българските цветя - рози. Нарекох я "най- българската картичка", която съм правила и ми стана любима!
БЛАГОДАРЯ ти, Ане! Благодаря ти за доверието, за подкрепата, за положителните емоции, които съпътстваха и репетициите, и Откриването! Благодаря ти, че усети колко силно обичам фолклора и каква тръпка за мен е да облека за пореден път народна носия! Благодаря ти и че ми позволи да го направя! Благодаря ти, че ми даде възможността да стана част от приказката, наречена "Нощ на музеите"! ~ The World of Annie ~
Лазаров ден и Цветница наситени с традиции и цветя са може би два от най- пъстрите и красиви български празници. Именно днес, в деня отреден на цветята и на всички, които носят имена свързани с тях реших да споделя в блога си един от най- най- любимите и детайлни проекти, който направих още в средата на февруари. Темата бе България и българският фолклор, а за вдъхновение ми послужиха битовата стая, която дядо създаде с толкова любов у дома и старата ми шопска носия, която аз толкова обичам. Реших в шест картички да представя всяка една фолклорна област в България. В последствие обаче картичките станаха седем, защото шопската фолклорна област (нали си е наша и най- добре я познавам, пък и най- силно обичам) пресъздадох чрез две отделни картички – една за кюстендилската сая и една за граовския литак. С пафти и цървули охарактеризирах Шопската фолклорна област (тъй де „Дръж се земьо, шоп те гази!”); до родопската носия напълно естествено се нареди каба гайдата, като асоциация за песента, която лети в Космоса и разказва за нашата малка България; Златната Добруджа е „златна” заради житните си ниви, затова като допълнение към добруджанската носия сложих житни класове; грозд от „мелнишка лоза” се нареди до носията от Пиринския край; гъдулка олицетвори Северняшката фолклорна област, като един от най- характерните инструменти за този край и за финал – мускал с розово масло за Тракийската фолклорна област, защото България все пак е „Страната на розите”. Вдъхновена от прекрасните шевици върху моята истинска шопска носия реших да опитам и аз да избродирам мотив от българска шевица. Успях. Добавих и нея към носиите и картичките станаха осем. Събрах ги в плик, който преди това бях декорирала с трикольора и карта на България, върху която са обозначени фолклорните области. Декорираният плик с осемте „искрици” от родината ни вътре отпътува зад Океана, за да направи щастливи едни прекрасни български деца и тяхната учителка! Докато помним миналото си, пазим и пресъздаваме традициите и следваме примера на великите личности от историята ще намираме и сили да градим бъдеще! И ще я има нашата малка шепа България! ~ The World of Annie~
|
.„Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност.“ — Categories
All
Archives
December 2016
|