Възрожденска! Историческа! Приказна! Живописна! Красива! Вдъхновяваща! Неповторима! Единствена! Много са прилагателните, с които можем да назовем Копривщица, най- вярното обаче безспорно е… НАША!
Едва ли има българин, който никога да не е посещавал китната Копривщица.
Сгушена на топло, в сърцето на Средна гора и отправила поглед към нейната закрилница – величествената Стара планина, Копривщица е събрала в една свръхестествена симбиоза богата история, славно минало, бунтовен български дух, пъстър фолклор и копнеж към бъдеще.
Забързаният ритъм на 21ви век сякаш няма власт над този град. Времето е спряло – калдъръмът още пази смелите стъпки на дедите ни, тополите пеят хайдушки песни, реката шуми бунтовно, а в двускатните къщи се усещат патриархалният бит и ценности, съхранили духа на народа ни през тъмните години на турското владичество.
Същите тези къщи – разпръснати от двете страни на река Тополница са като пъстри мъниста от накит, кичещ величествената Стара планина. И всяка от тях е по своему интересна, различна и приказно вълшебна.
Родният дом на Димчо Дебелянов и до днес пази магията струяща от поезията му. Още прекрачвайки тежката дървена порта, човек попада сякаш в една българска народна приказка – китен двор с вековни борове и белоцветни вишни, сред зеленината и аромата на цветя е сгушена дървена къща с наситено сини стени и голям чардак с алено цъфнали мушкати. А пред къщата, издялана от камък го чака майка му, вперила поглед в безкрая с надежда, че той- нейният син ще се „завърне в бащината къща…”
Атмосферата на създаването на „Мамино детенце”, ще усетите най- добре когато „погостувате” в дома на Любен Каравелов. Разхождайки се по тесните криволичещи калдъръмени улици ще усетите и какво е вдъхновило Каравелов да напише „Българи от старо време”.
Освен едни от най- хубавите произведения от българската литература, докато сте в Копривщица пред Вас ще се разтворят и пъстрите страници на историята. Не пропускайте да посетите къщите – музеи на Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Петко Лютов (прочутата Лютова къща) и Ненчо Ослеков (Ослековата къща). Всяка от тях е по едно малко архитектурно чудо и заслужава да бъде видяна и опозната.
Такава е Тя… нашата Копривщица! Туптящото сърце на България! Факел на свободата и неугасваща жарава от спомени! Посетиш ли я веднъж, носиш я в сърцето си завинаги… и искаш да се връщаш отново и отново!
Едва ли има българин, който никога да не е посещавал китната Копривщица.
Сгушена на топло, в сърцето на Средна гора и отправила поглед към нейната закрилница – величествената Стара планина, Копривщица е събрала в една свръхестествена симбиоза богата история, славно минало, бунтовен български дух, пъстър фолклор и копнеж към бъдеще.
Забързаният ритъм на 21ви век сякаш няма власт над този град. Времето е спряло – калдъръмът още пази смелите стъпки на дедите ни, тополите пеят хайдушки песни, реката шуми бунтовно, а в двускатните къщи се усещат патриархалният бит и ценности, съхранили духа на народа ни през тъмните години на турското владичество.
Същите тези къщи – разпръснати от двете страни на река Тополница са като пъстри мъниста от накит, кичещ величествената Стара планина. И всяка от тях е по своему интересна, различна и приказно вълшебна.
Родният дом на Димчо Дебелянов и до днес пази магията струяща от поезията му. Още прекрачвайки тежката дървена порта, човек попада сякаш в една българска народна приказка – китен двор с вековни борове и белоцветни вишни, сред зеленината и аромата на цветя е сгушена дървена къща с наситено сини стени и голям чардак с алено цъфнали мушкати. А пред къщата, издялана от камък го чака майка му, вперила поглед в безкрая с надежда, че той- нейният син ще се „завърне в бащината къща…”
Атмосферата на създаването на „Мамино детенце”, ще усетите най- добре когато „погостувате” в дома на Любен Каравелов. Разхождайки се по тесните криволичещи калдъръмени улици ще усетите и какво е вдъхновило Каравелов да напише „Българи от старо време”.
Освен едни от най- хубавите произведения от българската литература, докато сте в Копривщица пред Вас ще се разтворят и пъстрите страници на историята. Не пропускайте да посетите къщите – музеи на Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Петко Лютов (прочутата Лютова къща) и Ненчо Ослеков (Ослековата къща). Всяка от тях е по едно малко архитектурно чудо и заслужава да бъде видяна и опозната.
Такава е Тя… нашата Копривщица! Туптящото сърце на България! Факел на свободата и неугасваща жарава от спомени! Посетиш ли я веднъж, носиш я в сърцето си завинаги… и искаш да се връщаш отново и отново!
* Статията е публикувана в рубриката "Едно българче разказва..." в списание "Роден глас" през септември 2015 г./ автор Ан.Георгиева
Общинският съвет на град Копривщица е гласувал предложение за премахването на статута на възрожденския град като архитектурно- исторически резерват.
Вече има създадена петиция, която защитава статута на Копривщица. Нередно е да останем пасивни наблюдатели, затова - моля, подпишете петицията, като изпълните стъпките в следващия линк:
https://www.peticiq.com/171517
Нека запазим нашата Копривщица! Благодаря Ви!
Вече има създадена петиция, която защитава статута на Копривщица. Нередно е да останем пасивни наблюдатели, затова - моля, подпишете петицията, като изпълните стъпките в следващия линк:
https://www.peticiq.com/171517
Нека запазим нашата Копривщица! Благодаря Ви!
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~