... подарявам следващите си редове
на една почти двегодишна, чаровна Ния,
на която тепърва й предстои все повече
да опознава и обиква Планината.
на една почти двегодишна, чаровна Ния,
на която тепърва й предстои все повече
да опознава и обиква Планината.
Величествени! Това е думата, която може би най- точно описва Седемте Рилски езера. Просто величествени… и оставящи без дъх!
Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното езеро, напомнят на изящна скъпоценна огърлица от тюркоаз, красяща планинската снага.
Свръхестествена е симбиозата между чист въздух, вековни гори и кристални води, а силата на планинската прегръдка успокоява и омагьосва, докато вятърът, отнася човешките копнежи и желания високо в небето, където птиците са господари на облаците.
Пътят към изпълненото с хармония и неземна красота място обаче далеч не е така лесен. Пътеките ту криволичат, ту стават на места отсечено стръмни, но всяка крачка напред си заслужава. Не може да се докоснеш до красотата, без да изпиташ болка от умората. Няма друг начин да достигнеш до спиращите дъха гледки, няма как иначе да усетиш вятъра, разказващ легенди, няма и друг път към звездите, които само в планината са така едри и ярки…
Встрани от пътеките пък, пощадени от хиляди човешки и конски стъпки се простират ливади от треви, папрати, цветя и билки. Огряваните от щедрото лятно слънце планински растения са онези цветни петна, които контрастират на вълшебното синьо от небето и езерата и правят пейзажа наоколо съвършен.
В един момент се наслаждаваш на цветовете, докато слънцето жари раменете, а в следващия - ръцете ти оформят снежна топка. В средата на лятото! Такава е планината – дарява слънчеви ласки и снежни прегръдки по едно и също време. И тъкмо си мислиш, че очите ти са се наситили с красота, а всъщност очакваш с нетърпение да покориш поредната височина и да видиш още и още… ако може до безкрай!
Българският фолклор е богат на легенди за любов, смърт и сълзи, свързани все с забулените в мистика наситено сини очи на Рила, но е трудно само с думи да бъде изразена магията, величието и красотата на планинската природа. Седемте рилски езера трябва да бъдат изкачени поне веднъж в живота. Трябва да се мине през всеки метър трева, сняг, камъни; да се извърви всяка стръмна пътека, за да се зареди човек с мощната сила на планината, да послуша дълбокото дихание на езерата, да чуе тишината и да се наплиска с "жива вода". И после тръгне ли обратно по криволичещите пътеки към хижата, в него да остане завинаги усещането, че се е докоснал до частица от Рая!
Защото не можеш да носиш сърце в гърдите си и да не се влюбиш във вълшебното синьо на Езерата! Не можеш да не оставиш парченце от него, някъде там, високо във величествената Рила, вземайки в замяна залък хляб за душата…
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~