ПОЛЕТЪТ
Юли- тежък, задушен, чакан. Бленуваната ваканция е факт. Преди ден се върнах от лагер, а сърцето ми вече е изпълнено с нова доза емоции и очакване. Ще пътувам. Събуждам се по- рано. Първите слънчеви лъчи рехаво нахлуват през щорите, образувайки светлинни картини на стената. Вълнението за предстоящото пътуване е голямо. Наистина ГОЛЯМО.
Часовете до полета минават по- бързо отколкото предполагам. Летище. Голям куфар и паспорт. Аз – едно шестнайсетгодишно (тогава) момиче ще летя за първи път сама със самолет, сбъдвайки няколко мечти наведнъж.
Самолетът излита. Неминуемата доза страх се слива с възхищение пред красотата, която виждам през илюминатора. Вълшебно е. Облаците са пухкави, плътни, бели… красиви. Снимам! Двата часа отредени за полета минават по- бързо от очакваното.
Часовете до полета минават по- бързо отколкото предполагам. Летище. Голям куфар и паспорт. Аз – едно шестнайсетгодишно (тогава) момиче ще летя за първи път сама със самолет, сбъдвайки няколко мечти наведнъж.
Самолетът излита. Неминуемата доза страх се слива с възхищение пред красотата, която виждам през илюминатора. Вълшебно е. Облаците са пухкави, плътни, бели… красиви. Снимам! Двата часа отредени за полета минават по- бързо от очакваното.
Самолетът каца. Стъпвам на твърда чешка земя. В София беше 35 градуса, а тук пингвините и белите мечки се стягат за път, термометрите едва отмерват 10 градуса. Студ! Все едно не е юли, а средата на октомври..! Вали и дъжд! Дъжд ли?! Не дъжд, ами порой. Сякаш някой излива с кофи дъждовна вода. А аз съм по сандали...
Съвсем скоро ми предстои да разбера, че всеки ден вали, пече, вали… и пак отначало! Но няма значение. Бързо се свиква с факта, че Прага всъщност е една много претенциозна дама и времето зависи от настроението й.
Валяло, не валяло чаках това пътуване толкова дълго, че нямам нито секунда за губене. Изчетох стотици пътеписи, десетки енциклопедии, всичката налична информация в Интернет и всичко друго което ми попаднеше свързано с Чехия. Знаех много за града на 100-те кули, за музеите, за моста, за замъците, за храната, за нравите, за езика и културата…! Имах много очаквания, имах си и списък с нещата, които искам да опитам, да зърна, да докосна. Или казано по друг начин исках да усетя магията на Прага с петте си сетива и дори най- големият порой нямаше да ме откаже от това.
/...следва продължение.../ ~ The World of Annie~