В последствие обаче картичките станаха седем, защото шопската фолклорна област (нали си е наша и най- добре я познавам, пък и най- силно обичам) пресъздадох чрез две отделни картички – една за кюстендилската сая и една за граовския литак.
Лазаров ден и Цветница наситени с традиции и цветя са може би два от най- пъстрите и красиви български празници. Именно днес, в деня отреден на цветята и на всички, които носят имена свързани с тях реших да споделя в блога си един от най- най- любимите и детайлни проекти, който направих още в средата на февруари. Темата бе България и българският фолклор, а за вдъхновение ми послужиха битовата стая, която дядо създаде с толкова любов у дома и старата ми шопска носия, която аз толкова обичам. Реших в шест картички да представя всяка една фолклорна област в България. В последствие обаче картичките станаха седем, защото шопската фолклорна област (нали си е наша и най- добре я познавам, пък и най- силно обичам) пресъздадох чрез две отделни картички – една за кюстендилската сая и една за граовския литак. С пафти и цървули охарактеризирах Шопската фолклорна област (тъй де „Дръж се земьо, шоп те гази!”); до родопската носия напълно естествено се нареди каба гайдата, като асоциация за песента, която лети в Космоса и разказва за нашата малка България; Златната Добруджа е „златна” заради житните си ниви, затова като допълнение към добруджанската носия сложих житни класове; грозд от „мелнишка лоза” се нареди до носията от Пиринския край; гъдулка олицетвори Северняшката фолклорна област, като един от най- характерните инструменти за този край и за финал – мускал с розово масло за Тракийската фолклорна област, защото България все пак е „Страната на розите”. Вдъхновена от прекрасните шевици върху моята истинска шопска носия реших да опитам и аз да избродирам мотив от българска шевица. Успях. Добавих и нея към носиите и картичките станаха осем. Събрах ги в плик, който преди това бях декорирала с трикольора и карта на България, върху която са обозначени фолклорните области. Декорираният плик с осемте „искрици” от родината ни вътре отпътува зад Океана, за да направи щастливи едни прекрасни български деца и тяхната учителка! Докато помним миналото си, пазим и пресъздаваме традициите и следваме примера на великите личности от историята ще намираме и сили да градим бъдеще! И ще я има нашата малка шепа България! ~ The World of Annie~
2 Comments
Вяра
6/4/2015 04:39:28 am
Много трогателно и много красиво! Браво!
Reply
Елена Велева
7/4/2015 02:53:02 pm
Наистина много красиво!
Reply
Leave a Reply. |
.„Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност.“ — Categories
All
Archives
December 2016
|