Приятно изненадана обаче останах след като майката на Ния ми писа с въпрос дали бих се съгласила да изработя поканите за предстоящото кръщене на малкото слънчице.
Приех с удоволствие и тук е мястото да отбележа, че родителите на Ния са сред най- добрите клиенти. Нямаха прекалени изисквания… всъщност като се замисля нямаха почти никакви изисквания. Дадоха ми пълна творческа свобода. Не пожелаха да им направя предварително мостра, само обсъдихме цветовете – „нещо жълто, оранжево и колкото се може по- малко розово” и броя на поканите : 15 + 1 за кръстника.
Почти веднага след като получих насоките си представих и самите покани – слънчево жълти и с много цветя!
Десетина метра жълта панделка, още толкова дантела, любимата ми хартия на точки и много жълти рози. Получи се една много слънчева феерия. За да внеса още малко цвят върху всяка от поканите поставих и по една розова и оранжева хартиена роза.
Задната корица е по- голяма, като идеята е да служи за "капак" на част от предната и да пази вътрешните страници от прегъване.
Цялата книга завързах с жълта сатенена панделка на бели точици, силно наподобяваща хартията, която използвах в целия проект.