"Отиде си лятото, идва есента..." - това е рефрен от една любима моят песен. Лятото наистина си отиде и беше време есента да стане част и от хартиените ми проекти. Картичката, която ще Ви покажа е точно това - последното парченце от пъзела на жаркото лятото и първото от този на златно- приказната есен! Поръча ми я една слънчева и чаровна дама за подарък на своя близка. Както всеки път, когато ми поръчат картичка и този помолих за няколко опорни думи, благодарение на които да изградя представата за човека, за когото ще правя картичка. "Полски цветя, топли цветове... и нека има джобче вътре" - това ми сподели Маги, по повод бъдещата картичка. Първата ми асоциация с "полски цветя" бяха макове - алени, огнени поля с макове. Представих си картичката и започнах да търся подходящите макове за моята картичка. Търсих докато не попаднах на този букет от маргаритки и синчец. Толкова нежен и толкова... есенен! Влюбих се в това изображение и го запазих за бъдещите проекти, продължавайки да търся заветните макове. Е, да, ама не... търсейки алени цветя, в мислите ми изграждах образа на една картичка в пастелни, топли цветове с нежни сини цветя и вазата с маргаритки. Накрая реших да дам шанс първо на изображението, което така силно ме плени, а ако не харесам вече визуализираната идея все пак да се върна към маковете. Топло, светло оранжево, земно сиво- синьо, сива панделка... няколко хартиени цветя и станалата ми любима ваза с полски цветя! В момента, в който наредих всичко я харесах! Съчетаваше в себе си последните топли лъчи на лятото и хладния полъх на есента! Има разбира се и пожеланото джобче вътре... за дълго пожелание! :) Отиде си лятото, но и есента е прекрасна и вдъхновяваща! ~The World of Annie~
Казват, че "Живот изпълнен с музика и вдъхновение е красиво прекаран живот", а също и че "В сърце, в което има поезия, винаги ще има и щастие!" Днес, в първия ден на месец октомври поезията и музиката празнуват своя празник - Световния ден на музиката, поезията и изкуствата! Този ден е наистина специален за мен - от една страна, защото музиката, поезията и изкуствата като цяло са неделима част от живота ми, и от друга, защото преди няколко години създадох една от първите си картички точно по повод днешния ден. Картичката, която ще Ви представя е направена за една много специална жена, която разпали в мен искрицата на любов към музиката. Кошница с рози (не милион, но и толкова заслужава), партитура и панделка в бордо... А сега... Маестро, музика! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ПОЕТИ, ТВОРЦИ, МУЗИКАНТИ, ИЗПЪЛНИТЕЛИ И ЦЕНИТЕЛИ! ВДЪХНОВЯВАЙТЕ СЕ И ВДЪХНОВЯВАЙТЕ! ТЪРСЕТЕ! НАМИРАЙТЕ! ДЕРЗАЙТЕ! ДАРЯВАЙТЕ СВЕТА С ЦВЯТ И КРАСОТА! ЛЕТЕТЕ ВСЕ ПО- ВИСОКО И УСТРЕМЕНО! ТВОРЕТЕ! БЪДЕТЕ!!! Ани
~The World of Annie~ Днешната ми публикация ще посветя на един специален проект, изработката на който беше истинско удоволствие за мен. Все по- често вплитам нишка от българския фолклор в проектите си, а тези изцяло посветени на България и родното са ми наистина любими. А сега за "героя на деня" Идеята - да събера на едно място част от традициите, обичаите, празниците и героите на България. Резултатът - един обемен албум; с корици, облечени в хартия с дизайн от шевици и декорирани с българска дантела и още по- български рози; завързан със слънчево жълта панделка, а във вътрешността си разделен на 18 богато илюстрирани тематични части. Или иначе казано... един на пръв поглед съвсем обикновен албум, но всъщност много повече, защото между страниците му живее една малка, красива, пъстра и приказна страна... нашата Родина - България! Това пък е песента, от която почерпих вдъхновение! Част от текста й цитирах върху задната корица на албума ми, като послание към получателите! :) Албумът "България" отпътува отвъд Океана, за да зарадва българските деца - "откъснатите цветя на България", по повод откриването на Новата учебна година в Българското Неделно Училище и Деня на Независимостта на България. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ! Където и да сме по света, докато носим България в сърцата си, като спомен, докато с обич й наричаме своите успехи, докато се гордеем, че сме наследници на славни родове, докато сърцата ни туптят в ритъма на ръченицата, докато помни миналото, традициите, героите, докато разгаряме и в себе си, и в наследниците ни пламъка на българското, то ще я има България и ще се връщаме при нея, та макар понякога и само в мислите и спомените си. Защото тя не е просто парче земя... тя е неспиращото да тупти сърце на един народ. Народ, които през вековете е бил ограбван и предаван от чужди и от свои, но се е възраждал - горд, силен и непримирим. Народ, които 13 века не е сменил името на държавата, която е създал и не е предал знамето си в нито една битка. Народ, чиято вяра го е съхранила в тъмните векове! Народ, които е горд с миналото си и гради достойно Бъдеще за своите деца!!! P.S. Следващите три снимки, които ще публикувам са от самото откриване на Новата учебна година в Българското Неделно Училище, Торонто. Благодаря на авторката им, че ги сподели. Благодаря й също за това, че ми позволи да ги публикувам тук. Да видиш как твоята творба е била в центъра на празника, наредена до пъстрите букети, китките здравец и звънеца, който чака да запее, допринасяйки за запазването и пресъздаването на българските традиции е наистина невероятно чувство! ~The World of Annie ~
Лятото пътувах много и не публикувах почти нищо тук, в блога си, но затова пък не съм спирала да творя и сега ще наваксам с публикациите. :) В средата на месец август имах щастието да стана част от един летен, международен, младежки лагер в Брянск (Русия), а преди това да прекарам и два незабравими дни в приказната руска столица - Москва. За прекрасните дни в Русия обаче ще разкажа в друга публикация, днешната е посветена на сувенирите или по- точно картичките, които изработих, като подаръци за децата от лагера, с които ми предстоеше да се запозная. На пазара се предлагат много и различни български сувенири - от пощенски картички и магнитчета, през мускалчета с розово масло, та до бродирани кърпички с български шевици. Всички те са прекрасни, но и някак еднотипни, а в делегация от общо седем човека - шест ученици и един ръководител със сигурност щяха и да се повтарят. Аз реших да заложа на нестандартното и да изработя сама подаръците за моите руски другарчета, с които ми престоеше да се запозная и сприятеля. По- голямата част от картичките изработих, докато бях в приказната Чехия, като минус обаче отбелязвам, че в краткия период между двете ми големи, международни пътувани (по- малко от 4 дни) забравих да снимам картичките. Усетих се доста късно, едва на третия ден от лагера, когато по- голямата част от 50те картички вече бяха подарени. Тези, които ми предстоеше да подаря обаче реших все пак да снимам. Без много светлина (даже без почти никаква; рано сутринта в 6,00 ч. кой да мисли откъде пада светлината, като нея почти я няма още, или пък как това евентуално би се отразило на настоящите снимки), без много аранжиране (да не кажа съвсем без никакво, просто не си бях сложила още шала и той си "почиваше" на леглото в стаята ни), но пък с ненапускащия ме никога ентусиазъм снимах с телефона ми, за да оставя свободно място във фотоапарата (колко съм предвидлива... понякога!). По- късно открих, че заради липса на светлина и неособено добре подбрания фон, макар телефонът ми има хубава камера, с достатъчно много мегапиксела, снимките са с ужасно качество. Но пък какво от това... нали картичките ги има (или поне част от тях!). :) Това е фолклорната серия - колоритна и пъстра, също като фолклора ни. Общо 20 на брой. Останалите 30 бяха с български пейзажи, но тях първи подарих и съответно не снимах. Русначетата останаха повече от очаровани от моите български подаръци. Интересуваха се от нашия фолклор, от носиите ни, от традициите, от танците ни. Някои от тях разказваха, че са били на почивка в България и носеха родината ни в сърцата си. На моите картички те отговориха подобаващо, като ежедневно ме отрупваха с конфети (руски бонбони), шоколадчета "Алёнка", пакетчета чай, картички и дребни руски сувенири. Прекарахме една незабравима седмица заедно. А накрая във вътрешността на моите картички, които вече им бях подарила написах адреса си, те пък напълниха няколко страници от любимия ми тефтер с техните адреси... и обещахме да си пишем! :) ❤ Международный молодёжый лагерь "Радуга - 2015" (Лагерь "Искорка", Брянск)❤ Фольклорный ансамбль "Канареечка" (Брянск, Россия) ❤; Белаы Берега (Россия) ❤ ; Северодвинск (Россия) ❤; Могилев (Беларусь) ❤ ; Гомель (Беларусь) ❤ Спасибо всем за эти 6 дней! ~The World of Annie ~
Днешната ми публикация ще посветя на три картички, които направих в края на месец май, но по незнайни за мен причини не съм публикувала до сега. Попаднах на снимките им случайно, докато търсех нещо друго из многобройните ми папки със снимки на хартиени проекти. Зарадвах им се. Направих ги с много любов. Станаха ми едни от любимите (особено тази с пауна), затова реших все пак да ги публикувам, макар да са подарени отдавна и направени още по- отдавна. Ето ги... в целия им блясък - "стари, но златни" ~ The World of Annie ~
Така... Ани се завърна. Да, осъзнавам, че последната ми публикация тук беше преди повече от два месеца, но пък бяха най- незабравимите два месеца в живота ми. Лято. Пътувания. Много сбъднати мечти. Нови приятели. Много снимки. Прекрасни спомени... за всичко това ми предстои да пиша тепърва. Преди това обаче имам да наваксвам с много непубликувани проекти. .... Днес ще Ви представя четири картички, колкото еднакви, толкова и различни. Направих ги за да подкрепя благотворителната инициатива на магазини "Мания" по повод Първи юни - Денят на детето. :) Малко цветя, малко перли и панделки... получиха се като четири пъстри хвърчила! Хвърчила от детски мечти! ~The World of Annie~
Ния е едно очарователно бебе, за което когато се роди направих първия си бебешки албум, а по- късно по поръчка на майка й и първия комплект за кръщене. Днес, в първия юлски ден, отреден за празник на Слънцето, Ния става точно на шест месец! Цяла половин година, в която това малко слънчице радва всички около себе си със сияйната си усмивка! За този хубав повод направих и един отдавна планиран проект, който нарекох "Щастливи заедно". Това е най- големият албум, който съм правила – в него има 23 листа (общо 26 декорирани страници), като три от страниците са интерактивни, пет са малки и правоъгълни, а други пет – квадратни. Между страниците пък закачих общо 33 цветни, различни по големина тага, като върху 4 от тях има и послания. Добавих и два плика – в ментово зелено и прасковено розово, в които също да бъдат съхранени спомени. Цялостната идея беше да избягам от онзи кукленско – розов стил, в който е всичко бебешко, затова направих албума във vintage style. Получи се такъв, какъвто си го представях – романтичен и цветен, готов да съхранява много скъпи спомени. Завързах този огромен проект с любимия ми стил панделки, в интересен кафяв цвят :) ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ПРАЗНИК, ПРЕКРАСНА НИЯ! БЪДИ ЗДРАВА, ЩАСТЛИВА И ВСЕ ТАКА ЛЪЧЕЗАРНА, СЛЪНЧЕВА И УСМИХНАТА!!! ~ The World of Annie ~
Всеки месец юни е наситен с много емоции и поводи за усмивки. Юни е времето, в което настъпва лятото – жарко, очаквано и бленувано. Хортензиите на баба разцъфтяват, въздухът се изпълва с аромат на липа, а дните стават по- дълги и значително по- горещи. През юни е и краят на учебната година… десет месеца преди това отброяваме оставащите дни, а когато заветният 30-ти наближи всъщност леко носталгично не искам (или поне не съвсем) да приключва учебната година. През последните дни училищните коридори са тихи и празни, а по класните стаи учениците пропорционално намаляват с наближаването на обяд. Обичам ги тези дни…! Именно тогава се усеща и една свобода - около обяд вече сме свършили, няма домашни и уроци за следващия ден и оставащата част от деня е напълно свободна! Чета, почивам… снимам…, пиша в блога си и имам много, много време да реализирам идеите си, които съм трупала през последните 10 месеца! Картичката, която ще Ви покажа е точно такава… много планирана и направена през един свободен следобяд! Това е първата картичка, в която не можах да събера посланието, което исках да напиша, затова във вътрешната й част направих „джобче” в което на достатъчно голям розов лист написах това което исках! Картичката направих за да изкажа благодарността си към една скъпа за мен жена, защото май в забързаното ежедневие не остава много време, в което за миг да благодарим за всичко което, хората които обичаме и ни обичат правят за нас! Защото благодарение на светлината, отдадеността и грижите на важните личности в живота ни, гори и нашият огън, които свети ярко по пътя към целите и мечтите ни! Стана стилна, каквато получателката й винаги е била и много специална и наситено емоционална, какъвто бе и моментът, в който я подарих! ~ The World of Annie ~
Обичам рози... розови рози! Баба има в градината си розова роза - огромна, красива, ароматна! Като малка еуфорично очаквах розовата пъпка да разцъфти и да се превърне в нежна розова феерия. Сега не пропускам да я снимам. Всяка година! Все така хубава и голяма. Розова роза избрах да "подаря" чрез картичка и на една скъпа за мен жена с голямо сърце. Няколко минути съзерцание на току- що цъфналото розово вълшебство в бабината градина и картичката вече бе готова в мислите ми. Остана и да я направя... розова... и нежна. "Специална!" - това е думата, която най- точно я описва. Получи се по- хубава от колкото си я представях. И нея ще "запазя" в графа "Любими!" Получателката на картичката пък реагира по най- чистосърдечния начин, по който някой е реагирал на моя картичка, което за пореден път ми доказа, че носи голямо сърце! Щастлива съм, защото Хора, като Нея са част от живота ми! Щастлива съм..! За финал - моето вдъхновение! Розата на Баба! ~The World of Annie ~
Макар днес да е най- хубавият детски празник - Първи юни започвам да пиша настоящата публикация с не малка доза тъга. През март обещах в продължение на два месеца стойността на поръчаните ми картички да превеждам по сметката за лечение на Але. За съжаление обаче малката Александра (Але) загуби дългата битка с коварната болест. На 16 май Але почина, още една малка, но ярка звездичка изгря на небето. Поднасям най- искрени съболезнования към семейството и близките на това малко Ангелче! С обявената кампания избрах да подкрепя каузата за друго дете, което се бори буквално за всяка глътка живот. Дете, мечтаещо за детство, за безгрижни игри… мечтаещо да празнува Първи юни с приятелите си, далеч от болничната стая. Той се казва Васил Вълчанов (Васко) и е само на 10 години. Когато е едва седеммесечно бебе докторите в Пловдив му поставят диагноза Имунен дефицит. Няколко тежко прекарани пневмонии и настинки пък увреждат белия му дроб. Днес 10 години по- късно семейството има оферта за лечение на Имунния дефицит в клиника в Дюселдорф, Германия. Само за изследвания там е необходим депозит от 12 000 евро, като за самото лечение ще бъде дадена друга оферта след това. За съжаление докато всяка следваща настинка може да бъде фатална за борбения Васко, Фондът за лечение на деца в чужбина работи по неговия случай със скоростта на костенурка. А песъчинките от пясъчния часовник изтичат отново и не е сигурно до кога ще успяваме да го обръщаме, за да започваме чакането отначало! Колкото по- скоро детето замине за Германия, толкова по- добре! В двата месеца, в които течеше кампанията ми, получих поръчки за 4 картички. Приятно изненадана останах, че млади хора подкрепиха каузата. Благодаря им! Общата стойност на поръчаните картички е 20 лева, които днес, на най- хубавия празник преведох по сметката на Васко. На него и на всички деца, борещи се за детство, което им се полага по право пожелавам да посрещнат следващия Първи юни не в болничната стая, а в парка, играейки с приятелите си! И като финал… намирам за необходимо да отговоря на един въпрос, който ми бе зададен преди няколко дни и над чийто отговор дълго мислех „- И какво мислиш, че можеш да помогнеш на всички и да промениш света ли?” Не! Не мисля, че мога да помогна на всички, които се нуждаят от помощ (а ми се иска), просто вярвам, че мога да допринеса за спасяването на поне един живот! А дали ще променя света… зависи какъв смисъл влагате в тези думи! Опитвам се да го променям всеки ден и за огромно мое щастие не съм сама в тези опити! А всички грейнали с надежда детски очи са доказателство, че освен всичко и успявам! ~The World of Annie~ Ния е едно прекрасно почти петмесечно бебенце. На майка й обещах да направя нещо специално за нея още преди да се роди. И го направих – след като се роди Ния подарих на семейството им дневник – албум, в който да съберат незабравимите спомени от първата годинка на своето щастие. Приятно изненадана обаче останах след като майката на Ния ми писа с въпрос дали бих се съгласила да изработя поканите за предстоящото кръщене на малкото слънчице. Приех с удоволствие и тук е мястото да отбележа, че родителите на Ния са сред най- добрите клиенти. Нямаха прекалени изисквания… всъщност като се замисля нямаха почти никакви изисквания. Дадоха ми пълна творческа свобода. Не пожелаха да им направя предварително мостра, само обсъдихме цветовете – „нещо жълто, оранжево и колкото се може по- малко розово” и броя на поканите : 15 + 1 за кръстника. Почти веднага след като получих насоките си представих и самите покани – слънчево жълти и с много цветя! Десетина метра жълта панделка, още толкова дантела, любимата ми хартия на точки и много жълти рози. Получи се една много слънчева феерия. За да внеса още малко цвят върху всяка от поканите поставих и по една розова и оранжева хартиена роза. Поканата за кръстника ми бе поръчана да бъде в тон с всичко останало, но и напълно разбираемо да бъде малко по- специална. За нейната изработка използвах почти същите материали както при останалите покани, но добавих повече цветя, калинки и перли, а самата картичка направих малко по- голяма. За да бъде наистина по- специална за тази покана направих и плик. В процеса на подготовката с майката на Ния обсъдихме и останалите детайли на кръщенето и за да бъде всичко в тон се заех да изработя и кутийка, в която да сложат кичурчето коса, и „Книгата за пожелания”, в която гостите да напишат своите пожелания и орисии за малкото християнче. Най- интересно от всичко обаче беше декорацията на подаръците за гостите – 19 малки стъклени бурканчета с мед. Но наистина малки… високи едва 4 см. На тях „уших” тюлени роклички и ги завързах със жълта панделка, върху всяко залепих етикетче с надпис, а върху капачките им имаше жълти рози, каквито присъстваха във всичко, което изработих за Ния и нейния специален ден. Кутийката за косичката купих готова и само декорирах капака й с панделка, голяма, жълта, хартиена роза, калинка за късмет и няколко перлички. Книгата за пожелания беше последната част от проекта. Нея направих и декорирах изцяло аз. Разделена е на две части – първата е съставена от бели картонени страници, върху които гостите да напишат пожеланията си към Ния. Самите страници имат и допълнителна странична сгъвка, в долния десен ъгъл на която има изображение на същото бебенце, което преди това използвах за поканите. Втората част е определена за снимки и представлява няколко страници перлен картон в различни цветове. Всяка от страниците е обточена с жълта дантела. След последната страница поставих розов плик, в който пък има пъхната една покана за спомен. Задната корица е по- голяма, като идеята е да служи за "капак" на част от предната и да пази вътрешните страници от прегъване. Цялата книга завързах с жълта сатенена панделка на бели точици, силно наподобяваща хартията, която използвах в целия проект. Получи се един наистина слънчев комплект за едно прекрасно малко Слънчице! Благодаря на родителите на Ния за доверието и дадената възможност чрез своите творби да стана част от първия празник на малкото им Слънчице! БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА, НИЯ! ~The World of Annie ~
24-ти май е един от любимите ми дни в годината! Празник вътре в сърцето ми! Ден, на който не пропускам да изкажа благодарността и признателността си към Хората, изграждащи духовната крепост на знанието! Ден, на който винаги подарявам цветя... и картички! ЧЕСТИТ 24-ТИ МАЙ!
~ The World of Annie ~ Забелязали ли сте, че има хора, с които времето винаги отлита бързо и неусетно, а след срещите се чувствате заредени... с положителни емоции? Картичката която ще Ви представя е за една точно такава вдъхновяваща личност. Познаваме се отдавна, но съвсем скоро открих, че между нас има много общи неща - започвайки от умалителната форма на имената ни, преминавайки през еднаквата зодия и не пропускайки силния афинитет към историята, макар при Нея да не е просто афинитет, а професия. Две седмици... толкова ни бяха необходими за да реализираме нейната идея - нашият малък град да не отстъпи по нищо на останалите европейски градове, включващите се в инициативата "Нощ на музеите". Бързо успяхме да се сработим, да избистрим сценария и да обмислим всичко до най- малкия детайл, защото те - малките неща са най- важни. На мен се падна честта да открия Нощта и една прекрасна изложба. Вечерта мина приказно, оставяйки приятни спомени в сърцето ми. Ние - двете Ане- та успяхме и да опровергаем твърдението, че когато събереш повече от един представител на зодия Лъв на едно място става страшно! :) Не стана "страшно", стана... красиво - бяла феерия и проблясващи пендари. Успяхме да реализираме първоначална идея, разказвайки една антична приказка, наситена с фолклорни мотиви! УСПЯХМЕ! Вдъхновена от шевиците по белоснежната риза, с която бях облечена на откриването и пафтите и пендарите, които носех създадох тази картичка! Добавих данетела, "шевица" и разбира се най- българските цветя - рози. Нарекох я "най- българската картичка", която съм правила и ми стана любима!
БЛАГОДАРЯ ти, Ане! Благодаря ти за доверието, за подкрепата, за положителните емоции, които съпътстваха и репетициите, и Откриването! Благодаря ти, че усети колко силно обичам фолклора и каква тръпка за мен е да облека за пореден път народна носия! Благодаря ти и че ми позволи да го направя! Благодаря ти, че ми даде възможността да стана част от приказката, наречена "Нощ на музеите"! ~ The World of Annie ~
Втората картичка с фотоапарат, която правя в рамките на една седмица. Тази ми бе поръчана, но същевременно ми бе дадена и пълна свобода аз да избера каква да бъде :) Избрах фотоапарат, като намек към хобито на поръчителката, пастелни светли цветове и любимите ми цветя. Поръчителката я хареса. Доволна съм! :) ~The World of Annie ~
В днешната публикация ще Ви покажа две картички, вдъхновени отново от картините на Agnes Cecile. Това е вторият ми проект, който правя с помощта на творбите на Cecile и е напълно естествено продължение на "Never say never". ~ The World of Annie ~
Един уикенд = 12 картички! Да 12 :) Две благотворителни инициативи, три поръчки... :) Различни, цветни... цели 12 картончета, които ще Ви покажа и поотделно в няколко бъдещи публикации! :) ~The World of Annie ~
Картичка с фотоапарат и много цветя за 18тия рожден ден на едно Цвете! :) Честит 18ти рожден ден, Цвете! Ииии... вече си пълнолетна! Пожелавам ти много пъстрота и творческо вдъхновение да изпълват дните ти! Да рисуваш, да снимаш, да пътуваш... да сбъдваш мечтите си! :) Благодаря ти, че отрази по своя вълшебен начин моята изложба... и още толкова много други важни за мен събития!!! :) Благодаря ти, че си заснела някои от най- хубавите мои снимки... и че имаш търпението да го правиш отново и отново! ~ The World of Annie ~
Ния! Обичам това име! Винаги съм го обичала! Много! Обичам го заради умалителната форма на маминото име, обичам го заради любимата ми Талева героиня, а от началото на тази година и заради едно малко слънчице, наречено с това приказно име! Именно на тази малка, слънчева, четиримесечна Ния ще посветя днешната публикацията! Днес се срещнах се нея за първи път. Мъничка, пухкава, много слънчева и с прекрасна усмивка! Съвършено бебе! Като от приказка! За прекрасната Ния направих комплект от албум - дневник и картичка! Опитах се да избягам от характерното „розово за момиченце” и да направя подаръка за Ния много цветен и пъстър. Хартиен черешов цвят и няколко рози допълниха цветната феерия, която завързах с прасковена панделка. Албумът съдържа 12 двустранно декорирани листа, 10 по- малки цветни страници и един плик за съкровища и спомени. Върху картичката пресъздадох мотива от корицата на албум- дневника. :) Добавих и три бодита в цветове сходни с тези на албума и картичката, които допълниха подаръка за малката принцеса. :) БЪДИ ЗДРАВА, ОБИЧАНА И ЩАСТЛИВА, ПРЕКРАСНА НИЯ! ОБИЧАМ ТЕ! ~The World of Annie ~
Перли, рози, панделка и любимата ми напоследък хартия… картичка, като почти всяка друга. Но и не съвсем. Тази е съвсем мъничка, почти наполовина на тези които правя обикновено. Аз исках да бъде малка, да се събира в ръката ми, в тази на получателка – също. В действителност стана съвсем малко по- голяма от очакваното, но пак си я харесах! Благодарна и щастлива съм, че в живота ми има хора, които ме подкрепят и вдъхновяват! ~ The World of Annie ~
Има картички, с които оставаш емоционално свързан, а самото им правене ти доставя пъти по- голямо удоволствие. Това са картичките за хората, на които държим, които обичаме и ни обичат. Тази картичка е една от същите тези - "емоционалните". На пръв поглед е съвсем обикновена - има панделка, рози и пеперуди, но мисията и е да изкаже едно огромно "Благодаря!" към една много всеотдайна жена, без чиято подкрепа много неща нямаше да се случват по начина, по който се случват сега! Интересно е, че още преди да започна да правя картичката имах много точна представа за това какъв очаквам да бъде крайният резултат. Исках да има колкото се може повече пеперуди и успях да "вместя" цели пет триизмерни, останалите две пък направих с релефни крилца, позволявайки и на тях да "оживеят". Червените хартиени рози, сами се наредиха, едва после се замислих, че това всъщност не е розов храст... но няма значение, контрастират добре и допълват цялостната идея. Панделка в любимия ми цвят и няколко перли... една от най- най- любимите ми картички е напълно завършена! Плик, декориран в тон с картичката придава още по- завършен вид на всеки проект, затова и все по- често правя такъв, като допълнение. Пеперудата, която "кацна" върху този има релефни крила, които всеки момент ще се "разпърхат" и тя ще "полети". "Колко е хубава! И колко трудно си я направила... Ще си я пазя!" , две хванати в едно ръце и няколко топли лично разменени думи, това ми стига. Това зарежда и вдъхновява... Такава е и основната цел на картичките, на тези малки хартиени правогълничена, казващи повече отколкото предполагаме и оставящи приятни спомени, защото всяка картичка прави щастливи поне двама - този, който я е направил и този, който я е получил! Много я обикнах тази картичка, но и притежателката й си я обичам много! ~The World of Annie~
Вдъхновена от Agnes Cecile /любимата художничка на рожденичката/ създадох тази картичка. За акцент използвах една от любимите мои картини на Cecile, а всичко останало сякаш само се нареди, около това пеперудено красиво момиче.
Не си представях, че някога ще събера в една картичка толкова много ярки и контрастни цветове, но... <Никога не казвай "Никога!"> ~The World of Annie ~ Една от малкото ми картичка без панделки и хартиени цветя. Много момчешка в синьо и кафяво, вдъхновена от едно много мило плетено куче - ключодържател! :) ЧЕСТИТ СЕДМИ РОЖДЕН ДЕН, ДАНИ! ~The World of Annie~
Обещала бях на себе си, че първата си фотоизложба ще открия преди да навърша 18. С безусловната подкрепа на всички, които ме обичат изпълних обещанието си в Деня на Земята! :) Разказвайки след това за откриването бях предизвикана от моя близка жена да опиша най- вълнуващата вечер в живота ми безглаголно. Опитах... Ето резултата! :) 22 април. Сряда. Празник. Подготовка. Подкрепа. Очакване. Прическа. Грим. Дантелена рокля. Любими обувки. Вълнение. Фотоапарат. Първи гости. Цветя. Любими хора. Баба! Цветя. И пак цветя. Картички. Комплименти. Снимки. Усмивки. Откриване. Песен. Представяне. Слово. Благодарности. Поздравителен адрес. Топли думи. Емоции. Щастие. Шампанско. Рисувана чаша. Тост. И отново цветя… и снимки. Поздравления. Обич. СБЪДНАТА МЕЧТА! Безглаголно толкова, а сега още за Изложбата с повече снимки и по- малко думи За поканите разказах достатъчно подробно в предишната си публикация, но няма как да не ги включа и тук, защото са неизменна част от подготовката :) ... шампанско... ... и сладки... ... хартиени жерави... "Най- истински са малките неща и те оставят спомени след време" или една безкрайно мила картичка. Като край... цветята, защото "те по- добре мълвят от всяко обяснение". Прибрах се у дома с преливащо от емоции сърце, много топли спомени и трудно държейки в двете си ръце букети. БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО ДОПРИНЕСОХА ВЕЧЕРТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ИСТИНСКИ ПРАЗНИК ЗА МЕН И ДА ОСТАНЕ НЕЗАБРАВИМА! ~ The World of Annie ~
|
.„Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност.“ — Categories
All
Archives
December 2016
|