Носили ли сте пионерска връзка? Познавате ли вкуса на дъвка „Турбо“? Играли ли сте на стрелба с фунийки? Вероятно да! А аз не съм!
Не съм защото съм родена почти десет години след 1989-та, но пък от съвсем малка познавах символите и играчките от детството на мама, а с една не малка част от тях дори си играех. Редом до играчките любими ми бяха и българските филми, снимани преди 10-ти ноември. Особено тези с участието на деца! Знаех почти наизуст „Войната на таралежите“, "Куче в чекмедже" и „С деца на море“.
Очаквах премиерата на новия български филм „Дъвка за балончета“ с особено вълнение. Трейлърите го представяха като увлекателна история, разказана паралелно между годините на социализма и наши дни.
И определено филмът не ме разочарова!
Калин (Иван Юруков) и Биляна (Теодора Духовникова) се срещат случайно след повече от 20 години. Той е творчески директор в рекламна агенция, малко отегчен от работата, а и от живота си, тя пък е авантюристично настроена, обиколила света, но все още не е сигурна какво точно иска от живота. В детството им, протекло в социалистическа България, те са били неразделни приятели, които са използвали цялото си въображение, за да се вкарват във всекидневни приключения, разнообразявайки или по-точно вгорчавайки живота на родителите, съучениците и учителите си. Ден след ден те стават все по- изобретателни, дръзки и смели в пакостите си и редовно са наказвани за което.
След неочакваната си среща, двамата вече пораснали се връщат по местата, които пазят детските им спомени. Заедно само за няколко (съвсем недостатъчни) дни, започват да следват невидимата нишка на детството и чрез спомените за миналото и немалкото носталгия доста объркват или по- точно разбъркват настоящето.
Какво се случва по-нататък? Кой какво си спомня и какво е забравил (или поне иска да забрави)? Това няма да разкажа – защото тогава филмът би загубил част от чара си за всички, които все още не са го гледали.
Важно е само едно обещание, дадено съвсем по детски, над което пада и акцентът във филма – „когато пораснем….след 20 години ,същия ден, в четири часа, на канала“. И толкова! А животът им дава шанс да си „довършат играта“ или пък да я оставят за „другия път“, както в детството.
Една част от лентата проследява живота по времето на социализма, но въпреки това няма и грам величаене на онези години. Няма и оплюване всъщност. Във филма социализмът е само фон, определено ненатрапчив фон, представен единствено като част от безгрижието на детството.
Режисьорите и сценаристите са пресъздали годините, в които се развива действието чрез популярните книги и списания, жилищата и мебелите в тях, дрехите, обувките, модата, игрите на децата и още куп малки детайли, които правят впечатление. Екипът дълго е търсил жилищен блок с дървена дограма, несаниран, без сателитни чинии и климатици, класна стая с черна дъска и стари чинове, а също и детска площадка със стари катерушки и люлки.
Съвсем умишлено „Дъвка за балончета“ е сниман през есента. Лентата иска да избяга от ненужната сладост и да покаже животът такъв, какъвто е, определено не приличаш на захарно петле. И точно заради това есента е благодатен сезон, за развиване на идеята – сладостта на лятото е изсмукана, а спомените топлят най- добре. Жълто- носталгичният сезон, обгърнал столицата придава на лентата търсената меланхония и поле за спомени, оставяйки усещането че сякаш времето е спряло.
Освен сезона, огромно значение за успеха на "Дъвка за балончета" имат и младите актьори. Аглея Гумнарова (в ролята на малката Биляна), Андрея Захариев (в ролята на Калин като дете), Калоян Лалов и Валентин Александров не отстъпват по представяне на колегите си от класики като „Войната на таралежите“ и „Изпити по никое време“.
Само за няколко дни те се потапят в магията по стреляне със фунийки, правене на балончета от дъвка ( а и на пакости), но и нещо повече – стават част от една много непозната до този момент за тях епоха. И се справят чудесно, доизграждайки пълноценно и много емоционнално образите на Биляна и Калия, а и печелейки сърцата на зрителите.
„Дъвка за балончета“ всъщност е много повече от „романтична комедия“ или „комедийна драма“. Романтика има, но тя е различна от тази, с която сме свикнали да срещаме по филмите. Добре разказана история за приятелството в ученическите години, за любовта - първата, неосъзната, чистата, но и най-често несподелена; за мечтите и в какво се превръщат те, за детството, невлияещо се от политически режими.
Филмът е нещо като капсула на времето, а защо не и машина на времето. Едно полезно пътуване в близкото минало. Пътуване към детството, дори и то да не е било точно в годините, разгледани във филма. Пътуване което оставя приятен вкус, но далеч не е захаросано и сладникаво. Давайки възможност да помислим дали сме сбъднали мечтите си и дали сме хората, които искаме да бъдем.
Лентата е успешен мост между поколенията. Определено филмът не е детски, но разказва за детството и спокойно може да бъде изгледан с приятелите от ученическите години или с децата.
Може да Ви разплаче или да Ви накара да се замислите. А може и да не Ви! Но със сигурност ще намерите поне едно нещо от филма което да Ви хареса или в което да се припознаете. Ако не се идентифицирате с персонажите, то вероятно ще ги откриете в познатите образи около себе си. "Дъвка за балончета" изтупва прахта насъбрала се по детството, защото всъщност никой не оставя детството да си тръгне, само го затваряме по кутии и килери, на тавани и най- вече в сърцата си.
Може да Ви разплаче или да Ви накара да се замислите. А може и да не Ви! Но със сигурност ще намерите поне едно нещо от филма което да Ви хареса или в което да се припознаете. Ако не се идентифицирате с персонажите, то вероятно ще ги откриете в познатите образи около себе си. "Дъвка за балончета" изтупва прахта насъбрала се по детството, защото всъщност никой не оставя детството да си тръгне, само го затваряме по кутии и килери, на тавани и най- вече в сърцата си.
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~