Знаете ли, че през един месец в годината времето сякаш за кратко спира?
Има едно време, между април и юни, наситено с щастие и усмивки, щедро оцветено в шампанско и облечено в рокли от тюл, сатен, тафта и дантела или в елегантни костюми със стилни вратовръзки. Време, отредено на младостта! Един месец, превръщащ се във феерия! Една красива приказка, пишеща се всяка година, отново и отново!
Има едно време, наречено Май, идващо с аромат на цъфнали божури и разливащо емоции и спомени!
Време, в което Последният училищен звънец слага едновременно чакан, но и малко тъжен край и ново, изпълнено с надежди и копнежи начало!
Чувате ли го? Същият звънец, който преди това 12 поредни години в прохладната септемврийска утрин ни събираше и поставяше началото, сега ознаменува края! Време е!
Време е, а на нас - абитуриентите не ни се тръгва от голямата слънчева сграда, в която прекарахме последните си пет години заедно. Сега имаме пълната свобода да огласим за последен път шумно коридорите, а всъщност сме най- тихи; сега всеки вече има свои планове за бъдещето, а паралелно сме най- сплотени; сега няма отсъствия и закъснения, а на нас ни се иска да останем колкото можем по- дълго.
Време е, но минутите преди тръгване ни се струват по- забързани от ударите на сърцето и по- нетърпеливи от мислите.
Време е… Усещате ли как секундите се гонят и все не достигат? Не стигат за всички приятели и усмивки, за безсънните нощи над учебниците, за постиженията, за споделените радости и съпреживяните трудности.
Време е носталгията да поплува в навлажнените ни очи, да се търкулне в сълзите, да отекне в акордите на песните … и да остане в сърцата ни завинаги!
Време е да поставим на везна амбициите и получените знания, а сетне да вплетен поглед към бъдещето – целеустремени и подготвени за предизвикателствата на новото време!
Време е да благодарим, на хората, дали ни знания, увереност, посока!
Време е и да чуем „Смело напред!“ и да продължим наистина смело!
Време е! Наистина е време да тръгваме, но можем да се връщаме когато поискаме. Отново в голямата училищна сграда, отново в светлите класни стаи, отново при нашите учители! Отново… за да черпим сили и светлина!
Време е да вдигнем наздравица за младостта и успехите!
Време е да отпразнуваме подобаващо своето завършване!
Време е за онова така дългочакано събитие; за приказката, която самите ние да напишем в сегашно време!
Време е фотоапаратите да започнат да снимат до пълно изтощение на батериите, защото искаме да бъде запечатан всеки миг! Защото знаем, че снимките – тези цветни правоъгълничета, са най- добрите пазители на спомени!
Време е момичета да облечем мечтаните рокли и в рамките на една нощ да се почувстваме като принцеси, макар съвсем скоро някои да се превърнат и в Пепеляшки, събули неудобните високи обувки още преди полунощ.
Време е… да бъдем за последен път заедно!
Време е… Не, не, почакайте! Сега не е време за нищо странично! Точно във вечерта на Бала времето спира! Сега никой няма да бърза за никъде… всичко е цветно, красиво. Всичко е наше!
Време е… Не, не, почакайте! Сега не е време за нищо странично! Точно във вечерта на Бала времето спира! Сега никой няма да бърза за никъде… всичко е цветно, красиво. Всичко е наше!
А утре? Утре часовникът ще продължи да отмерва секундите, минутите, успехите, трудностите!
Утре, когато съблечем приказните рокли или елегантните костюми ще си дадем сметка за отминалото вчера и неизвестното утре. Защото същото това утре винаги ще бъде неизвестно, дори когато мислим, че сме го планирали до съвършенство!
Утре, когато съблечем приказните рокли или елегантните костюми ще си дадем сметка за отминалото вчера и неизвестното утре. Защото същото това утре винаги ще бъде неизвестно, дори когато мислим, че сме го планирали до съвършенство!
Секундите се гонят, времето лети – безспир, задъхано тича, но е вперило поглед в бъдещето и бърза ли, бърза. Месец Май си отива, оставящ ни слънцето, щастието и емоциите. И догодина ще дойде, за да бъде приказен за следващия випуск и за да донесе приятни спомени на всички усетили вече, как времето спира, в името на младостта!
А сега? Сега започват истинските уроци, защото те не свършват нито с последния звънец, нито с последния танц на бала, напротив!
Сега е време за кандидатстване в университети и много изпити!
Време, в което да си дадем ясна сметка за отговорностите, които ни предстоят!
Време е да си поставим цели и смело да начертаем пътища към мечтите!
Време е за (отдавна чакана) промяна, за пътуване, за срещи с нови хора…
Време е да докажем себе си!
Време е…! Време е да полетим, както всички преди нас!
Време, в което да си дадем ясна сметка за отговорностите, които ни предстоят!
Време е да си поставим цели и смело да начертаем пътища към мечтите!
Време е за (отдавна чакана) промяна, за пътуване, за срещи с нови хора…
Време е да докажем себе си!
Време е…! Време е да полетим, както всички преди нас!
Време е и да обещаем на себе си още от сега, че ще се завръщаме и че никога няма да губим чувство за земя, защото това би означавало да загубим и себе си!
Казват, че „няма щастлив край“ и навярно е точно така, защото всеки край е раздяла, а всяка раздяла на свой ред е наситена с тъга! Затова нека не поставяме край, а ново щастливо начало!
Време е… от утре слънцето ще грее в очакване на нашите успехи!
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~