Има три Българии…
Първата лежи под земята притаена и потънала в пръстта на времето. Тя е била кръстопът на цивилизации и сцена на сблъсъци между култури. Това е България на Плиска, Преслав, На Търновград, Охрид и Средец. В нея е кънтял тропотът на Аспаруховата конница, властвали са законите на Крум, гърмяло е Черешовото топче и се е развявало Самарското знаме. Това е България на Априлския бунт и Шипченската епопея. България от чийто дълбини към нас се вглеждат очите на деди и прадеди, живели преди нас, обичали и мразели, отдавали сили, ум и воля, борили се и побеждавали, за да я има днес свободната ни родина. Знаем имената на героите и творците, учим се от тях, следваме примера и продължаваме делото им.
Втората България е край нас, около нас, в самите нас. Чрез силната връзка на поколенията ние- българите сме пренесли във времето неравноделната празничност и кръшните хора. Съхранили сме традициите, опазили сме завещаните ни от прабабите народи носии, златни пендари, везани карета, чипровски килими, българска керамика, тежки китеници, стари рецепти, та дори и различни поверя.
И същата тази, днешна наша България шуми с родопските и рилските гори, с плискащите се вълни на Черно море. Тя е най- нежното цвете по стъблото на Дунава. Има езера като сълзи, буйни реки, бистри потоци и планини – закрилници, с върхове достигащи до Бога.
Ние сме живи частици от радостите и тревогите, от грижите, мечтите и успехите на България. Тя е наша, една и единствена. И точно защото е наша, то наша е и отговорността да я съхраним, опазим, обогатим и предадем, за да градят и тези след нас бъдеще, гордо наричайки се БЪЛГАРИ.
А третата? Третата България всъщност е част от втората, тя е нейното детство. Тя седи в класните стаи, играе на дама отвън на улицата и оглася площадите със смях и безгрижие. В тази България се събират и сливат първите две. И всичко е съхранено и ще бъде предавано със същите любов и и вяра… И така отново и отново, до безкрая, за да я има побиращата се в дланта и сърцата наша България!
Първата лежи под земята притаена и потънала в пръстта на времето. Тя е била кръстопът на цивилизации и сцена на сблъсъци между култури. Това е България на Плиска, Преслав, На Търновград, Охрид и Средец. В нея е кънтял тропотът на Аспаруховата конница, властвали са законите на Крум, гърмяло е Черешовото топче и се е развявало Самарското знаме. Това е България на Априлския бунт и Шипченската епопея. България от чийто дълбини към нас се вглеждат очите на деди и прадеди, живели преди нас, обичали и мразели, отдавали сили, ум и воля, борили се и побеждавали, за да я има днес свободната ни родина. Знаем имената на героите и творците, учим се от тях, следваме примера и продължаваме делото им.
Втората България е край нас, около нас, в самите нас. Чрез силната връзка на поколенията ние- българите сме пренесли във времето неравноделната празничност и кръшните хора. Съхранили сме традициите, опазили сме завещаните ни от прабабите народи носии, златни пендари, везани карета, чипровски килими, българска керамика, тежки китеници, стари рецепти, та дори и различни поверя.
И същата тази, днешна наша България шуми с родопските и рилските гори, с плискащите се вълни на Черно море. Тя е най- нежното цвете по стъблото на Дунава. Има езера като сълзи, буйни реки, бистри потоци и планини – закрилници, с върхове достигащи до Бога.
Ние сме живи частици от радостите и тревогите, от грижите, мечтите и успехите на България. Тя е наша, една и единствена. И точно защото е наша, то наша е и отговорността да я съхраним, опазим, обогатим и предадем, за да градят и тези след нас бъдеще, гордо наричайки се БЪЛГАРИ.
А третата? Третата България всъщност е част от втората, тя е нейното детство. Тя седи в класните стаи, играе на дама отвън на улицата и оглася площадите със смях и безгрижие. В тази България се събират и сливат първите две. И всичко е съхранено и ще бъде предавано със същите любов и и вяра… И така отново и отново, до безкрая, за да я има побиращата се в дланта и сърцата наша България!
Честит празник!
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~