13 януари 2017 г. Петък. Не на някой голям национален празник, а именно на тази иначе фатална дата се състоя дългоочакваната премиера на историческия филм „Воевода“. Филмът е българо- хърватска копродукция и вижда бял свят след усърден дългогодишен труд. С риска да прави исторически филм в днешно време се заема Зорница София Попганчева, която адаптира разказа „Румена Войвода“ на Николай Хайтов и историите на очевидци, за да създаде сценария.
Скоро след първата си прожекция филмът някак напълно естествено предизвика бурни полемики и сред критиците, и сред зрителите. Поводите са много и все различни – от актьорската игра до необходимостта изобщо от подобен тип филми.
„Воевода“ показва смелост, под всякаква форма и поставя болезнени теми на дневен ред, докато разгаря искрата на патриотизма. Филмът ангажира – дава отговори на много въпроси, но и задава също толкова много. Защото „Воевода“ е исторически филм, създаден за бъдещето! А нужда от такива филми винаги ще има.
Зрителите не трябва да очакват невиждано зрелище, няма да видим на голям екран армии с мащаб, като тези на Симеон или Самуил, мястото на действието е териториално ограничено, фокусът не пада върху героичната съпротива на българския народ, а отразява една динамична история за хора, живели и правели своя избор във времената на робството.
Режисьорът Зорница София и екипът й са успели да постигнат някакъв свръхестествен баланс, като всеки от героите, участващ във филма е представен чрез своите идеали и грехове. Робството пък сякаш служи основно за фон на филма, „Воевода“ се фокусира върху общочовешките теми и конфликти и именно те са изложени на преден план.
Отношенията между майка – рожба, амбиция – реалност, преследвач – жертва, водач – религия изпълват и насищат целия сюжет и десетки пъти преобръщат финала.
Персонажите чудесно допълват сюжета. На екрана не играят, а буквално живеят екстремни хора в екстремни ситуации. Те постоянно са от едната в другата крайност и постоянно търсят себе си. Сред актьорите няма да видим известни лица ( с изключение на Валери Йорданов), самата Зорница София, освен сценарист и режисьор, се заема да представи и „тежкия“ образ на Румена, а 11-годишната й дъщеря – Ники Амрита логично влиза в ролята на Румена, като дете.
Макар да е филм, всичко е истинско и реално – екипът преминава през не лек тренировъчен лагер, всички носят тежки носии и оръжия, учат се как да ги използват, учат се на езда и почти не се използват каскадьори, а паралелно снимачните терени са труднодостъпни.
Камерата на оператора Крум Родригес е свръхчувствителна и през цялото време улавя в близки планове актьорските лица, за да може зрителят и съвсем физически да усети действието. И в действителност оставаш с усещането, че усещаш дъха на Румена, стъпките на байрактаря Стоян Ковача и дори страха на четниците, докато бягат от турската потеря или тяхната смелост, когато нападат. Всичко е въздействащо!
Атмосферата на филма е перфектно съобразена. Костюмите, носиите, оръжията, накитите… те привличат и грабват вниманието. Всичко е автентично, до най- малкия детайл, за да се осмисли всяка сцена. За всяка подробност е използван опитен консултант – от костюмите, през оръжията и каскадите до архаичния език.
Музиката към филма е нещо на което трябва да се отдели специално внимание. „Воевода“ ни радва с толкова красив и богат български фолклор, че заслужено трябва да бъде издаден самостоятелен диск. Зад вдъхновяващите изпълнения стои етно формация „Кайно йесно слонце“, чийто членове бяха част от някогашните „Исихия“.
Вниманието към всеки детайл е оказало своето значение. Екипът, стоящ зад филма е една истинска чета. А филмът е наистина достоен и добър наследник на българското кино от ерата на „Козия рог“ и „Време разделно“.
Изгледайте „Воевода“, абстрахирайки се от всички коментари. Много неща ще Ви харесат. Някои вероятно няма. Но „Воевода“ заслужава уважение, заради огромния труд, който стои зад създаването на лентата и то във време, когато правенето на кино в България е върховно изпитание. Филмът носи своето послание и неминуемо ще остави отпечатък върху българското кино. И така трябва да бъде.
Изгледайте „Воевода“… със сигурност ще откриете поне едно нещо, което да докосне сърцето Ви.
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~