... подарявам следващите си редове
на едно отдавна пораснало момиче,
което само ще познае своята
любима детска книга!
на едно отдавна пораснало момиче,
което само ще познае своята
любима детска книга!
„Къде ми са детските книжки?“, нали така се пееше в една от любимите и незабравими песни от детството.
Там са – в някой отдавна неотварян шкаф, подредени грижовно и отдавна неразгръщани от любопитни детски ръчички.
Там са – в някой отдавна неотварян шкаф, подредени грижовно и отдавна неразгръщани от любопитни детски ръчички.
Още преди да навърша седем години имах завидна колекция, която можеше да се конкурира почти с детския отдел на градската библиотека, фактите за това вероятно са няколко – първо, това че можех да чета сама доста преди да започна първи клас, сетне и това, че след около петото прочитане на глас вече можех да рецитирам съдържанието на книгата и не на последното място, разбира се – желанието на мама да ми разкрие богатството на приказния свят
В различните периоди от моето детство имах и различни любими книги, по често цели поредици. Една обаче е останала в сърцето ми като най- любима – „Дивите лебеди и други приказки“. Тя включваше три Андерсенови приказки – „Дивите лебеди“, „Цветята на малката Ида“ и „Храбрият оловен войник“. И трите бяха разкошно илюстрирани и точно това ме привличаше най- силно в началото.
Това е и първият ми осъзнат спомен за книга.
Това е и първият ми осъзнат спомен за книга.
Открих любимата си детска книга в шкафа при всички останали, отдавна неразгръщани. Още на пръв поглед личи, че е оглавявала класациите на най- четена книга у дома, защото е платила тежкия данък на времето – леко изпомачкана корица с отдавна не много бял цвят и немалко пожълтели страници. Илюстрациите обаче са си същите. Непроменени! Ярки, красиви, детайлни… и приказни. Творческия превод на български пък е дело на Светослав Минков и наистина е завладяващ.
Приказките на Андерсен бяха най- чистото олицетворение на моето детство. Мечтае да бъда като малката Ида и да танцувам с цветята, плаках за Малката кибритопродавачка, а и за Малката русалка, радвах се на Малечка- Палечка, която спи в орехова черупка, всеки път очаквах момента, в който грозното патенце ще се превърне в красив лебед, слушах с интерес за Дивите лебеди… и неусетно пораствах. Такъв е стилът на Андерсен – неусетно и завинаги омайна хората със своите нежни и понякога малко печални истории. Той сътворя за читателите един прекрасен свят, където също има несполуки, горчивина и несправедливост, но ги има и най- чистите човешки добродетели.
Вероятно едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не се е сблъсквал с името или творчеството на големия приказен разказвач - Ханс Кристиан Андерсен. С написаните от него вълшебни и незабравими приказки са израснали няколко поколения и всеки от нас поне веднъж е чел, слушал или разказвал за „Храбрия оловен войник“, „Малката кибритопродавачка“, „Снежната кралица“, „Грозното патенце“, „Новите дрехи на царя“, „Принцесата и граховото зърно“, „Малката русалка“ или пък „Цветята на малката Ида“
Вече повече от две столетия вълшебството на Андерсеновите приказки, разказани с изключително майсторство, владее света и възпитава поколения наред. Неговите герои са разплаквали, вълнували и насърчавали десетки хиляди деца по цял свят да растат смели, да мечтаят и да търсят истината. И продължават!
Казват, че уроците по човещина и човечност не ги пише в книгите, аз пък вярвам, че именно приказките на Андерсен са се превърнали в първия буквар, учещ ни именно на тях!
На 2-ри април по цял свят се отбелязва Международният ден на детската книга.
Датата съвсем не е избрана случайно, защото именно на нея преди 212 години в Одензе, Дания се ражда любимият на хиляди малки, не толкова малки, а дори и вече пораснали деца - датският писател Ханс Кристиан Андерсен.
Датата съвсем не е избрана случайно, защото именно на нея преди 212 години в Одензе, Дания се ражда любимият на хиляди малки, не толкова малки, а дори и вече пораснали деца - датският писател Ханс Кристиан Андерсен.
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~