Има неща в този живот, които не се забравят, които остават завинаги в сърцата ни. Дребни, на пръв поглед дори някак незначителни неща, с които е изпълнено нашето ежедневие, ала всъщност по- вечни и ценни от онези, големите, към които непрекъснато се стремим, докато гоним времето. Те, малките неща, ни съпътстват цял живот – аромати, звуци, спомени и дискретно ни напомнят за себе си, разгаряйки в сърцата ни топлина.
Августовско лято. Жарко и безжалостно. Горещ следобед. Въздухът тежи от сладникав аромат. Смокинята на двора е обрана и сега отмаря от тежкия товар, които носеше. И тази година щеше да се прекърши от плод – синьо-лилави топчици сладост.
Баба ми вари сладко от смокини, в голямата калайдисана, бяла тава – лъскава, като стара монета и кръгла, като луната. Огнището е в края на двора, огънят припламва. Оранжевите пламъци танцуват. Омагьосват. Сякаш огнището се превръща в албум, пламъците рисуват спомени. Вглеждам се. Превъртам калейдоскопа на времето, озовавам се на същото място повече от десетина година по- рано. Прашната калдъръмена уличка, старата ни варосана къща с голям двор и много цветя. Всичко е същото.
Детство с дъх на смокини.
Сутрин е. Слънчевите лъчи рехаво нахлуват през дантелата на пердетата. Прабаба прави мекички. Топли и пухкави. Домашни! Аз, едно около седемгодишно, светлокосо момиченце, съм се току- що събудила, а тя, любимата прабаба, е препълнила две чинии с тестени слънца.
Разтърквам очи, повдигам се чевръсто на пръсти, отварям долапа и изваждам едно от бурканчетата със смокинено сладко. Това е най- вкусното допълнение към розово- пухкава закуска, очакваща ме в кухнята. Вкусът и ароматът на затвореното в бурканчета вълшебство – незабравим!
Годините се търкулват бързо, момиченцето вече не е малко, но всичко пак е същото! Сладко по старата рецепта баба и днес вари. От същото, вече все по- недостижимо високо дърво, на същия двор, наситен с аромат на лято, в същата калайдисана тава.
Годините се търкулват бързо, момиченцето вече не е малко, но всичко пак е същото! Сладко по старата рецепта баба и днес вари. От същото, вече все по- недостижимо високо дърво, на същия двор, наситен с аромат на лято, в същата калайдисана тава.
И въздухът се пълни с аромат. Мирише на лято, на смокини, на дим от огнище. На детство! Омайва!!!
Баба се суети и аз край нея.
Сладкото става с цвят на кехлибар.
Сладкото става с цвят на кехлибар.
Есента напомня за себе си с лек ветрец. Вятърът разнася аромата на смокинено сладко… приютявам го в сърцето си. Някога, напред във времето, с усмивка ще се връщам и към този ден, и към този спомен с дъх на смокини…
Баба ми вари сладко от спомени!
През зимата ще отворя поредното бурканче детство!
През зимата ще отворя поредното бурканче детство!
Ани
~The World of Annie~
~The World of Annie~